Лувър: Лувъра или Лувърът

            Много обсъжданите през последните дни примерни тестове за учениците, кандидатстващи след 7. клас, станаха повод мнозина да ми се обадят по телефона с въпроса по какъв начин трябва да се пише името на парижкия музей Лувър и дали трябва то да се употребява с пълен или непълен член в зависимост от ролята, която изпълнява в изречението.

            Очевидно основната причина за тези въпроси се дължи на това, че хората помнят препоръката, имената на някои географски обекти (най-често местности) да се употребяват винаги с непълен член, като по този начин напомнят начина на оформяне на прозвищата на лицата у нас, каквито са Апостола, Майстора, Слона, Щастливеца, както и всички новопоявили се в последните години прякори като Доктора, Руснака, Самоковеца.

При географските имена ще припомня, че изискването важи за случаи като Бунарджика, Джендема, Етъра, Кайлъка, Леденика, Превала, Предела, Шилигарника, Юндола и др. Това замразяване на формата, която за тях е и основна, е станало в речта ни отдавна и никой днес няма да си помисли да ги употреби с пълен член, когато изпълняват ролята на подлог в изречението. Стига се дори до куриоза понякога хората да си помислят, че онова а (или я) в края е сигнал, че имената са от женски род, и съвсем да не осъзнаят, че то е натоварено с определена граматическа функция.

            За разлика от споменатите географски обекти Лувърът се числи към друга голяма група собствени имена на (обикновено чужди) културни и исторически обекти, към която се отнасят и атинските Акропол и Партенон, и петербургският Ермитаж, и римският Колизеум, и виенският Пратер, и лондонският Тауър, и дрезденският Цвингер, и още много други. Подобно на географските обекти и те се пишат с главна буква в началото, но инак основната им форма не е членувана  и така ще ги откриете включени в енциклопедии, географски и туристически справочници – Акропол, а не Акропола, Партенон, а не Партенона, Ермитаж, а не Ермитажа, Колизеум, а не Колизеума, Пратер, а не Пратера, Тауър, а не Тауера, Цвингер, а не Цвингера. В изреченията тези имена се държат като останалите, обикновени съществителни и поради тази причина избират пълен или непълен член в зависимост от това, дали са подлог или не в изречението.

            Колебанието при употребата точно на тези имена идва от факта, че в различните правописни и граматически справочници досега не е обръщано специално внимание на цялата група, която образуват, именно защото по поведение не се отличават от останалите съществителни имена в езика ни. Тъкмо заради това аз си позволявам да насоча вниманието ви към тях, за да няма и в бъдеще колебание при употребата им в речта ни.

Впрочем, ще припомня, че по подобен начин се държат и някои собствени географски имена в езика ни, каквито са имената на реките Дунав, Искър, Вардар, срещани като Дунава и Дунавът, Искъра и Искърът, Вардара и Вардарът, или на Стара планина, употребявано и като Балкана, и като Балканът.