За дразнещата бъбривост  

Много често напоследък ставаме свидетели, че в разговорната реч изреченията се оформят по странен начин, с което не само ни озадачават, но и често дразнят ухото. Единият случай, на който искам да се спра, е едно доста разпространено изказване на благодарност. Изречението, което се чува, е кратко: Благодаря за което. Онова, което смущава е словоредът в него, защото този израз е част от по-голямо изречение, което обикновено се пропуска и е останал само краят му. При това обаче глаголът благодаря е изнесен напред, а остатъкът следва. Ако разгледаме цялото изречение – премълчаната част и завършека му, ще забележим, че там подредбата на думите е по-различна. Така е например  в  случаи като Ти много ми помогна, за което ти благодаря; Получих билетите, за което ти благодаря; Добре, че ме събуди тази сутрин, за което ти благодаря. Въс всички подобни изречения няма нищо смущаващо. Когато обаче първата им част е пропусната, мнозина се чувстват задължени след благодаря да добавят и за което. Истината обаче е, че нужда от такава добавка няма. Уж в разговорната реч много силно ни влияе законът за икономия на езиковите средства, а с включването на подобна кръпка изведнъж проявяваме ненужда бъбривост. Вероятно защото ни се струва, че само думата благодаря не е достатъчна. Ако е така,  много по-добре да кажем например много благодаря, но да не вкарваме за което, от което няма нужда.

Впрочем, сещам се и за един друг бъбрив израз, който се появява в стремежа ни да бъдем любезни. Това е Здравейте, моля ви се. И при него няма нужда от специалната добавка, но мнозина я използват, вероятно именно за да покажат по-голяма учтивост.

И още един израз от разговорната реч напоследък също ни се набива доста често с предлаганата бъбривост. Тук не липсва някаква част от изречение, но онова, което се чува, доста смущава. Става въпрос за изречения като Тя не е права, в смисъл такъв, че въпросът е отдавна решен; Разговорът не се състоя, в смисъл такъв, че той изобщо не дойде на срещата; Всички се оказаха виновни, в смисъл такъв, че не бяха обърнали внимание на случилото се.

Онова, което в случая е в повече, се появява в съчетанието в смисъл такъв. Тук не е нужно да говорим, че инверсията на смисъл такъв  вместо такъв смисъл е озадачаваща. Просто няма нужда от определението. Струва ми се обаче, че употребата на израза точно в този вид се дължи вероятно на някаква мода, защото се среща в речта на всякакви хора.

Всъщност  посочените изречения би трябвало да се появят във вид Тя не е права, защото въпросът е отдавна решен; Разговорът не се състоя, защото той той изобщо не дойде на срещата; Всички се оказаха виновни, защото не бяха обърнали внимание на случилото се.

Както личи, целият израз в смисъл такъв спокойно може да бъде заместен само със защото. Така изреченията естествено ще се свият и няма да ни предлагат странни и засукани фрази, които дори не са в тон с разговорната ни реч, а и не са от голяма полза в нея.