Отново за пълния член

            Подновеният разговор за съдбата на правилото за употребата на пълния и непълния член при съществителните имена от мъжки род подсказва, че продължава да живее надеждата то да бъде отменено. Това  се определя от мнението, че правилото е твърде трудно за усвояване и кара пишещия да се замисли, макар общата тенденция като че ли е да се пише, без да се мисли върху граматическата структура на изречението, което изграждаме.

Действително има голяма разлика между действието на правилото в нашата масова писмена и устна реч днес. При писмената реч обикновено по необясними причини винаги се дава предпочитание на непълния член. Заради това е почти невъзможно да се прочете правилен надпис от рода на Магазинът търси продавачки, защото в такъв случай редовно се появява неправилно изписаното “магазина”. В същото време при устната реч, където има по-голяма свобода при прилагането на правилото, се забелязва тенденцията говорещите да дават предпочитание на формите с пълен член независимо от ролята им в изречението. Смущенията идват оттам, че въпросното правило е въведено изкуствено в езика ни, за да закрепи някаква мнима падежна система при съществителните имена, но сега, когато остатъците от падежите почти напълно са напуснали езика ни, е естествено хората да мислят и за неговото премахване.

Доскоро се изтъкваше, че логиката и словоредът на изречението много улесняват разбирането на смисъла на изречението, независимо от това дали дадено съществително име е членувано правилно. Днес положението е по-различно, защото изборът на обратния словоред, който се наложи като много модерен похват във вестникарския език през последните две десетилетия, обърква нещата.

За да не бъда голословен, ще посоча само някои заглавия, например 1 милиард евро затри кабинетът. Ако се замислим, ще видим, че това изречение може да бъде разбрано по два съвършено различни начина. Първата възможност е да се окаже, че милиардът затрива кабинета. Другата е, че кабинетът е затрил милиарда. Единствено използването на пълния член помага да се преодолее това колебание. Включването на думата кабинет с пълен член ни подсказва, че тъкмо това е подлогът в изречението и че самото то е с обратен словоред. Абсолютно същото важи и за заглавия като Коалицията естествено представя лидерът или Промяна на конституцията може да определи желаният консенсус.

Има обаче и случаи, когато при обратен словоред използваният непълен член също може да помогне да се ориентираме в съдържанието на дадено заглавие. За пример ще посоча изречения като Оръжения бизнес ще брани комитет или Топмошеника арестува полицията в Русе.

Лично аз съм от застъпниците на идеята, че правилото за употребата на пълния и непълния член трябва да продължава да съществува, защото то се отнася до малкото случаи, когато се изисква известно замисляне при писане. При това отдавна е посочен и един елементарен механизъм с използване на местоимението той, за  да се провери как трябва да се членува дадено име в изречението.

Действително, налага се да се помисли, преди да се направи правилният избор на пълен или непълен член. Но нали когато пишем, все пак трябва и да мислим? Нужно е обаче да помислим малко не само за съдържанието на изказваната си мисъл, но и за формата, в която се представя тя, за да бъде по-лесно и еднозначно разбрана.