Въпреки досадата

     По време на учителската стачка една приятелка ми предложи да обявим публично своята подкрепа за нея, при условие че всички просветни дейци, които излизат да говорят публично, а те бяха много, се ангажират да произнасят правилно формата за множествено число на съществителното име училище.     

     За тази форма ние, езиковедите, с десетилетия досаждаме на обществото, водени от амбицията да я наложат в правилния й вид, но всички масово упорито продължават да ни се съпротивляват. И това става обикновено и поради небрежност, и поради липса на всякакъв интерес към посочената грешка.

     Толкова отдавна се опитваме да обясним, че правилната форма  трябва да се изговаря с ударение на втората сричка - учИлища, а не на последната “училищА”, но ефектът от тези опити е почти нулев. С грешката се сблъскваме в речта на всякакви хора – и на такива, които имат влияние в обществото ни, и на редови граждани. След като обаче онези, които по принцип трябва да предлагат образец за правилна реч, грешат, не можем да се сърдим на другите, че се подвеждат. Но имаме основание да упрекнем всички, че обикновено говорят твърде механично, без да се замислят за изговора си.

     За изговора на формата училища е писано много, но от това няма никакъв резултат. Преминахме дори на следващ етап, в който неправилния й вид постепенно започна да влияе и при изговора на доста други думи, където вече също се греши.

    Все по-често ставаме свидетели, особено около разговорите за съдебната система, че и формата на думата съдилища също започна да се изговаря неправилно от различните политици, юристи и журналисти, тоест пак с ударение на последната сричка - “съдилищА”, макар че и в този случай трябва да бъде на втората - съдИлища.

     Заразата обхвана вече и формата на думата летища, изговаряна също от много хора неправилно, като ударението отново се поставя на последната сричка - “летищА”, въпреки че и тук неговото място е на втората - летИща.

     Към тези примери ще добавя и формата на думата игрища, изговаряна също твърде често неправилно „игрищА” вместо игрИща.

     Същото започна вече да засяга и формата на думата читалища, изговаряне пак неправилно – „читалищА”, а не читАлища.

     Започва да се случва и с формата на думата стрелбища…

     Не е нужно да се продължава с примерите.

    Така от една неправилна форма, с която не успяхме да се справим в масовата ни реч, се достигна до разколебаването в изговора на цял един словообразувателен тип в нашия език. Защото простото правило е, че при формата за множествено число на всички съществителни, съдържащи наставката ище, ударението не се премества върху окончанието, а запазва мястото си, както е в единствено число. Помислете си, че така става например с жилища, селища, скривалища и още доста други думи! (Слава Богу, че при тях засега още няма грешки!)

     Често си мисля, че погрешният изговор на думите и формите в езика ни е резултат от влиянието на професионалния жаргон при мнозина, които не са в състояние да оценят пред каква аудитория говорят и не могат да „превключат”. Струва ми се, че така се достига до неправилния изговор при посочените суми съдилища или летища. В случая с формата училища обаче като че ли не може да се говори за някакво влияние от нечий професионален жаргон. Става дума просто за незачитане на едно действащо правило в съвременния български език.

     Давам си сметка, че наложената грешка може много трудно да бъде отстранена. Но все пак това не ми пречи да продължавам заедно с колегите си да досаждам с припомнянето как трябва да се изговаря въпросната форма. Разбира се, тази наша борба не може да продължи безкрай. След това сигурно ще се наложи да се предадем безславно. И да утвърдим като правилна точно масовата грешка. А така отново да признаем правото на небрежния и на недостатъчно знаещия да ни налага нови закони. Дори и за речта ни.