Още за канцеларщината 

            Когато говорим за слабостите на журналистическите текстове днес, много често стигаме до квазиместоименията, макар и да не е винаги известно какво представляват те. Всъщност квазиместоименията не се срещат от вчера в речта ни. Наложили са се в нея през шейсетте, седемдесетте и осемдесетте години на ХХ век, за да останат като че ли завинаги там, независимо от всички критични бележки, изписани за тях.

Едно такова квазиместоимение, тоест дума, която се появява, за да замести някое съществително име, е например последният в изречения като Интересът към последния все повече нараства след откриването на нови данни за продължителния му престой под водата или Напълно основателен беше въпросът за произхода на средствата, тъй като е било необходимо последните да се набавят извънбюджетно.

Всъщност в тези случаи прилагателното име последният се държи като местоимение, защото е използвано, само за да не се повтори името, употребено в предходното или пък по-предната част на същото изречение. Резултатът от включването на това квазиместоимение в речта е, че така тя става привидно по-официална, по-строга, но едновременно с това й се придава и по-книжен, по-изкуствен вид. Емоционално се говори за нейното изсушаване. Отделен въпрос е, че направеният избор говори за липсата на чувство за стил в дадената речева ситуация.

Като квазиместоимение се проявява и показателното местоимение този, защото може да замести лично местоимение и при това без да е последвано от съществително име, както се проявява обикновено в речта ни. Това става в изречения като По-добре се представи отборът на домакините, докато този на гостите изненада с вяла и неубедителна игра или Гражданинът не трябва да забрави да се обърне първо към домашния си лекар, като този да го насочи към съответния специалист. Цитираните изречения звучат изградени изцяло според изискванията на стария канцеларски стил, но за съжаление са родени в съвременен вестникарски текст.

Още навремето беше писано, че основната слабост на всякакви подобни текстове е, че са лишени от свежест като съдържание и форма, но от днешна гледна точка по-смущаващо е, че чрез тях се продължава една традиця, която очаквахме да бъде прекъсната през последните години.

Многократно са сочени пътищата за избягването на квазиместоименията. И все пак си струва да си припомним, че няма нищо страшно, ако във вестникарския текст вместо последния или този, вместо същия или такъв се употреби просто личното местоимение. Тоест в изречението Напълно основателен беше въпросът за произхода на средствата, тъй като е било необходимо те да се набавят извънбюджетно вместо последните е употребено те, за да зазвучи речта по-нормално.

От друга страна, нужно е страхът от повторенията, който води във вестникарския текст до използването на квазиместоименията, да бъде преодолян. Защото разговорната реч, която в момента е образец при формирането на журналистическия стил, допуска подобни повторения. А ако все пак искаме да покажем на читателя, че сме наясно, че има повторение, но го допускаме в името на по-ясната мисъл, можем да си позволи и още нещо.

Тогава изречението ще гласи например Напълно основателен беше въпросът за произхода на средствата, тъй като е било необходимо тези средства да се набавят извънбюджетно.