PETYA T. KOSTADINOVA

SOME PRINCIPLES OF THE CODIFICATION ACTIVITY IN THE SECOND

HALF OF THE 20^TH CENTURY

(Summary)

This article deals with problems related to the codification. The emphasis is put on such questions as: what is the standard language for the codifiers during the second half of 20-th century; where is the Bulgarian standard language situated among the other forms of existence of the national language; what are the relationships between Bulgarian and Russian and between Bulgarian and West-European languages (French, German, English); what criteria are used in the process of decision making.

            Това изследване е извършено в рамките на съвместния българо-чешки проект, но негова основа представят наблюдения, извършени върху публикуваните езикови бележки в рубриките "Езикова култура" и "Въпроси и отговори" от произволно избрана годишнина от всеки десет години (1952 г., 1967 г., 1972 г., 1981 г. и 1995 г.) на списание "Български език". В архива на Секцията за съвременен български език се пазят записите на задаваните въпроси по телефона към Службата. Записите обаче като правило не включват данни за това, какви са причините, поради които даден въпрос получава един или друг отговор; защо едно езиково явление се приема за правилно, а друго – за неправилно; какви са мотивите за приетите и приеманите кодификаторски решения. Донякъде изключение представят правописните въпроси и въпросите, разгледани в уводните части на излезлите и излизащите правописни справочници – Речник 45, Наръчник 45, Речник 1983/95, Речник 2002. В същото време всяка езикова бележка излага повече или по-малко обстойно аргументите във връзка с изразеното в нея становище (Станчева 1993). Въпреки че консултациите в Службата за езикови справки и езиковите бележки представят различни начини за влияние върху речевата практика на обществото, тук се приема, че резултатите от наблюденията върху езиковите бележки, публикувани в сп. "Български език", могат да бъдат валидни за някои аспекти от дейността на Службата.

            Общият брой на публикуваните езикови бележки е 149 от 53-ма автори. Обсъждат се 203 проблема – обсъжданите проблеми са повече в сравнение с бележките, тъй като често в една бележка се обсъждат два или повече проблема (напр. БЕ 1952, № 3-4, 270-271; БЕ 1967, № 1, 64; БЕ 1967, № 4, 363-364). Тук се приема, че всяка бележка се отнася по някакъв (макар и косвен) начин към кодификаторската дейност. Най-голямо количество представят обсъжданите въпроси от областта на лексикалния състав на съвременния български книжовен език - 64, следват въпроси от областта на морфологията – 24, от областта на графичната система, главно правопис – 25, от словообразуването – 22, от правоговора – 16; въпроси, които днес бихме определили като засягащи лингвистичната прагматика – 13; въпроси, засягащи стиловото разслоение – 11; синтаксиса – 9; също толкова и във връзка с транскрипция на чужди имена в български и с транслитерация на български имена чрез латинска азбука – 9; 3 въпроса, засягащи етимология на думи; и още 7 въпроса, които не са пряко свързани с една или друга книжовна норма. Като цяло проблематиката, обсъждана в езиковите бележки, съвпада с проблематиката на въпросите, отправени по телефона или под формата на писма към "Езиковите справки".

            Езиковите бележки могат да бъдат анализирани от поне няколко взаимосвързани аспекта (вж. приведените в библиографията публикации на Станчева) – но тук ще се опитам да интерпретирам резултатите от наблюденията върху тях само по отношение на няколко въпроса: как кодификаторите гледат на книжовния език изобщо през втората половина на миналия век; как ситуират българския книжовен език по отношение на другите форми на съществуване на националния език и по отношение на други езици – такива, с които българският език влиза в постоянни и интензивни контакти (напр. руски), и такива, контактите с които не са постоянни и интензивни (напр. западноевропейските езици); какви критерии се използват при вземане на едно или друго конкретно кодификаторско решение. Като основа на анализа приемам използвания в езиковите бележки метаезик както при оценяване на едно или друго езиково явление, така и при формулиране на едно или друго кодификаторско решение.

Пълния текст четете в кн. 3/2006 г. на сп. “Български език”.