Учтиви докрай

Едно от най-големите затруднения за българина е употребата на учтивите форми. Затова още в началото ми се ще да припомня много добре известния факт, че в съвременната българска книжовна реч учтивостта се изразява с формите за второ лице множествено число на глаголите. Това означава, че единствено правилни в такива случаи са изречения като Гордеем се, че Вие сте сред най-ярките представители на съвременната ни култура; Вие ще прочетете това вместо мене или Получихте ли вчера съобщението навреме?

От друга страна, това значи, че изречения като “Господинът ще прочете ли  вместо мене декларацията?”, с които се сблъскваме понякога, където като израз на учтивост е използвана формата за трето лице единствено число, трябва да се разглеждат или като остарели (те действително са се употребявали често у нас в периода на Възраждането), или като твърде претенциозни, използвани днес до голяма степен и под чуждоезиково влияние.

Нужно е да припомним, че въвеждането на учтивите форми в книжовната ни реч става преди около век и половина, тоест не много отдавна, и това дава своето отражение във факта, че при прилагането на нормите има доста колебания и неясноти. Най-големият проблем в подобни случаи обаче се проявява, когато глаголът в изречението е употребен в минало време с помощта на съответното причастие.

Така много често се достига до изречения като “Господине, Вие ли сте казал това” или “Госпожо, Вие ли сте казала това”, като и в двете е допусната еднотипна грешка. И в двете изречения сложната форма на глагола за минало време е съм казал. А във второ лице множествено число, както е известно, тя гласи сте казали. Това означава, че не би трябвало да има значение дали се обръщаме учтиво към мъж или към жена, защото глаголната форма, която ще използваме и при двамата, е само една, а изречението може да бъде само Вие ли сте казали това?

          Вероятно за грешките и колебанията в подобни случаи оказва влияние фактът, че мнозина не знаят, че видял, викал, казал, получил, прочел са причастия и ги разглеждат като прилагателни имена. При прилагателните действително съгласуването се съобразява с пола, тоест казва се Госпожо, Вие сте много известна. Вярно е, че понякога от престараване може да се достигне до “Госпожо, Вие сте много известни”, но това става рядко и подсказва единствено, че човек си спомня нещо от училище, но, за съжаление, не знае как трябва да го приложи.

Думи като казал  или получил се възприемат като прилагателни, също както се възприемат и страдателни причастия от рода на респектиран в изречения от рода на Както личи, Вие сте респектирана от казаното или Вие сте респектиран от казаното. Същото важи и за страдателни причастия като бит в изречения като От кого сте бита или От кого сте бит? При учтивост обаче тези страдателни причастия се променят въз основа на пола на лицето, към което се обръщаме, защото не са съставна част на сложна глаголна форма.

Още по-сложно става, когато страдателното причастие се употребява наред със сложна глаголна форма. Тогава от гледище на нормите на книжовния ни език трябва да се достигне до изречения като Колко продължително сте били разпитвана първия ден?, а не сте била разпитвана, или (по-рядко) сте били разпитвани, както ще срещнете употребени формите. Сходна е и комбинацията в изречението Госпожо, Вие сте много елегантна с новата рокля, която сте си облекли днес, където сложната глаголна форма е включена наред с прилагателно име.

Макар за много хора днес подобни изречения да звучат твърде странно поради успоредната употреба на различните по число форми, те трябва да се изграждат точно по този начин. В масовата практика обаче редуването на формите води до уеднаквяването им, като все повече натежава съобразяването с пола на лицето, към което се обръщаме. Така нашият израз на учтивост води до пренебрегването на граматическите правила, от което страда самата ни инак книжовна реч.