“Сме ли в началото на криза?”

            Напоследък доста често при публичните изказвания се случва да чуем подобни изречения. При това не само формата сме на глагола съм може да се намира в началото на изречението. Същото става и в изречения, когато питаме Са ли това най-достойните представители на обществото ни?, където се появява формата са. Възможно е понякога въпросът да започне и със сте - Сте ли вие доволни от подобно развитие на обстановката?. Ако пък задаваме въпроса към отделен човек, често се избира формата си -  Си ли ти наистина съгласен със заеманата официална позиция? и пр.

И така във всички случаи спомагателният глагол съм се появява в началото на задавания въпрос, а това обстоятелство често налага и допълнителното включване на личното местоимение, което в обикновената реч в такива случаи най-често се пропуска. По-рядко е възможно някое наречие или обстоятелствен израз да се появи пред него, но инак промененият словоред се запазва. Такава става например в случаи като Всъщност е ли той все още председател на комисията? или На практика е ли възможно всичко това действително да се случи?. Основната причина, поради която изречението се изгражда по този начин, е, че логическото ударение в него трябва да падне точно върху глагола, точно той е и най-важната дума в целия зададен въпрос. (Не искам по-подробно да се спирам на изказвания, когато понякога поради маниерничене, съчетано с незнание, се пораждат твърде странни изречения, в които глаголът съм е в единствено число, а подлогът в множествено, както е в следния случай: Всъщност е ли сме ние готови за предстоящите затруднения?)

Дотук като че ли всичко е ясно, но все пак не бива с лека ръка да приемаме изграждането на подобни изречения. Основната причина за това е, че така построени, те са оформени по чуждоезикови модели, защото се забравя една много характерна особеност за нашия език. Когато тъкмо глаголът трябва да бъде поставен в началото на изречението, когато той трябва да привлече логическото ударение, оформянето на цялото изречение става с помощта на въпросителната частица дали. На български всички изброени въпроси би трябвало да гласят Дали сме в началото на нова криза?; Дали са това най-достойните представители на обществото ни?; Дали сте доволни от подобно развитие на обстановката?; Дали си съгласен наистина със заеманата официална позиция?, както и Всъщност дали той е все още председател на комисията?. Такъв е българският вариант на изреченията. Останалото може да се възприеме като маниерен изказ и когато в едно изказване подобни изречения се натрупат, е съвсем естествено, че те много смущават.

Интересното е, че странният словоред се проявява преди всичко в устната реч. Когато започне да пише, българинът несъзнателно спазва изискванията на езика ни. Но, разбира се, модата може да помогне по-късно словоредът да навлезе и в писмената реч. Заради това е необходимо на време да му се обърне внимание.