Кое му е определеното?

Съвсем наскоро имах възможност да пиша за това, че понякога в речта ни дадени думи изведнъж стават модни, започват да се употребяват много често и при това се появяват във всякаква ситуация. Писах също, че това се случва обикновено в устната реч, която днес е заразена от жаргона. Така само поради модата една дума бива натоварена изведнъж с най-различни функции, но това става обикновено за кратък период, след което тя  бързо или бавно отстъпва, когато пак модата доведе конкурент.

Спирам се отново на този процес, защото в момента сме свидетели как една дума започна да се употребява много често в устната ни реч и смущава преди всичко с еднообразието, което предлага. Става дума за наречието определено.

Ако отворите речниците, ще видите, че думата определено отдавна съществува в книжовната ни реч, но никога не се е радвала на някаква много честа употреба, защото във връзка с различните вложени нюанси има и доста синоними - ясно, сигурно, категорично, положително, безспорно, безусловно, безсъмнено, несъмнено. Днес обаче, независимо че всички те продължават да съществуват и да се употребяват в речта, определено много нахално излезе доста напред и започна да се появява на всякакви места, във всякакви случаи.

Най-характерната ситуация, когато можете да чуете натрапващото се определено, е диалогът. Доказателство за това са многобройните интервюта, на които ставаме свидетели. Единият човек задава въпроса: Смятате ли,  че въпросът с отпуснатите помощи трябва да се реши чрез диалог между двете страни?, и другият му отговаря: “Определено!”. Единият пита: Ще се съгласите ли, че скандалът на магистралата беше сред най-обсъжданите в последните месеци? и следва отговорът: “Определено!”

Подобни въпроси и отговори има много, но дори и в монолога определено също категорично се настани  (и то отдавна) особено в изрази като “Определено може да се каже…” Определено ще заявя…” Днес развитието продължава, като определено съвсем естествено нахлу и в писмената реч и макар в много случаи употребата на думата да не е неправилна, дразни преди всичко изключителната й честота. Ще ви посоча няколко примера само от един публикуван критически текст: Премиерата на тази книга определено няма нищо общо със закъснялата реакция…  Това определено не е достатъчно, за да бъде убеден някой  в достойнствата й… Културните събития определено имат нужда от реклама…

Ако трябва да обобщим, нужно е да кажем, че налагането на определено започна и от споменатите монологични изрази, които би трябвало да прозвучат по-убедително с включването на наречието, и от желанието положителният отговор на даден въпрос да прозвучи по-категорично. Налаганото еднотипно решение обаче смущава преди всичко поради липсата на нюанси. Към това се добавя фактът, че еднотипните оценки разкриват еднотипно мислене, а подобна оценка обикновено говори за множество неназовани слабости.