Тези трудни години!

          В потока на устната ни реч, където обикновено се стремим към съкращаване на езикови средства, в последните десетилетия обикновено ние не изговаряме цялото съчетание хиляда деветстотин четирийсет и четвърта година или хиляда деветстотин осемдесет и девета година, а се ограничаваме само с втората съставка на числителното име – четирийсет и четвърта, осемдесет и девета, без да употребим дори и думата година. Разбира се, има и други по-рядко срещани възможности. Така понякога, когато става дума за друг век, може да се съкрати само съставката хиляда и заради това се говори например за осемстотин седемдесет и шеста (година).

От началото на новия век и началото на новото хилядолетие естествено се появи и едно ново затруднение. Защото дълго не се решавахме как да постъпим с използваните съставни числителни имена. Наистина не си позволявахме по-съществено съкращаване, не се казваше само първа, втора или трета година, защото това би означавало нещо съвсем друго. (Впрочем в писмените текстове при датите станахме свидетели, че се налоги изписването 01, 02, 06, но обикновено се внимава как тази комбинация от цифри ще бъде прочетена.) Настъпи обаче и още едно разколебаване.

В началото много често се чуваше четено и изговорено „две хиляди и първата година”, „две хиляди и третата година”. Както забелязвате, изведнъж вероятно поради по-особения вид на използваното редно числително, а и поради липса на навик, започнахме да членуваме определението и затова се казваше и първата, и третата, макар че нужда от подобно членуване нямаше, защото то съществено променя смисъла на казваното.

Днес това решение беше изместено от ново. Сега се говори само за две хиляди и пета, две хиляди и шеста, а все по-често се налагат и комбинации като „две и пета”, „две и шеста”, при които в устната реч отново почти редовно се пропуска думата година. По-интересното е, че решихме в тези случаи да си спестим и съставката хиляди. Подобно съкращаване се прави във всякакви текстове, от всякакви хора. И ако можем да си затворим очите при появата му в битовата реч, в публичните изказвания, където се шири, то дразни, защото говори преди всичко за маниерност.

Наблюдава се и още един особен начин на четене на годината. Той се среща например при съчетания от рода на бюджет 2006, в които числото често бива четено „две хиляди и шест” или понякога, но по-рядко, дори само "две и шест". Възражението ми срещу подобни случаи е, че при тях числителното редно бива заместено с числително бройно, за което нямаме никакви основания. Вярно е, че в подобна комбинация липсва думата година, изписана изцяло или съкратено, но тя се подразбира, а това налага и съгласуване по род с нея.

В края на ХХ век беше станало модно често да се съкращава съставката хиляда и деветстотин, когато годината се изписва с цифри, като на мястото на липсващото се пишеше апостроф. Затова можеше да се срещне написано например Мундиал ’94 или София ’89. След началото на новия век обаче мнозина забравиха, че апострофът като графичен знак се използва в дадения случай, за да бележи пропуснат елемент. Затова от самото начало започнаха да пишат „Варна ’2000” и продължават и до днес с „Моцарт ’2006”.

Струва ми се, че в тези случаи за много хора използваният апостроф е само ефектно украшение и заради това те посягат към него, макар той съвсем да не е необходим, защото не означава нищо. След като са написани и четирите цифри, отбелязващи годината, и нейното име се изговаря цяло, място за апострофа няма. В същото време при изписване на ’05, ’06 появата му е необходима, за да бележи липсата на предходната съставка, и ако случайно го пропуснем, това вече трябва да се разглежда като грешка.