ILIYANA GARAVALOVA

THE ELISION OF FLEXION IN THE NOUNS WITH ARTICLES IN BULGARIAN DIALECTS

(Summary)

The present paper examines the elision of flexion before the article formant in the nouns with articles in bulgarian dialects. It gives a definition of the zone of occurance of the case within the bulgarian language teritory as well as its dissemination within the morphological paradigm. The present work also explains on a system level the reasons on account of which the elision of ending in such position is possible in some of the bulgarian vernaculars and lists the factors that are important precondition for this possibility to be completed in them.

На проблематиката, свързана с морфологическата категория определеност/неопределеност, са посветени множество научни разработки, отнасящи се до книжовния език (Георгиев 1980; Гилин 1998а; 1998б; Станков 1984; 1987; 1988; Стоянов 1959, 1980; 1987 и др.). Тази категория е една от типологичните особености на българския език, която има голямо значение и за изследванията на диалектно равнище. Видът на членния формант е част от основните характеристики при класификацията на говорите и при определянето на тяхната типология.

Основният кръг въпроси, дискутирани в научните изследвания по проблема от синхронна гледна точка, е свързан със същността и характера на определителния член, както и с наличието или отсъствието на неопределителен член в българския език. В диалектоложката литература се обръща внимание най-вече на произхода и разпространението на различните членни форманти и на типовете системи за членуване. Встрани остава обаче едно лингвистично явление, широко разпространено в някои говори и срещано нерядко в разговорната реч, особено при бърз и непрецизиран изговор. Предмет на изследване в статията е проблемът за елизията на окончанието при членуваните форми на имената, както и изясняването на причините за това явление.

 В част от говорите на българската езикова територия закономерно изпада окончанието пред члена в членуваната форма на съществителното име в мъжки род множествено число и в женски и среден род единствено и множествено число в случаите, когато флексията не се намира под ударение и когато елизията £ не води до образуване на труднопроизносима група съгласни. Тази особеност е характерна предимно за източни диалекти, но се среща и в онази част от югозападните говори, в които също има редукция.

Целия текст четете в кн. 1/2006 г. на сп. “Български език”.