Проблеми с еврото

            Поводът за днешните ми бележки е зачестилата неправилна употреба на съществителното евро в речта ни. След като наред с дилъри и банкери дори и министърът на външните работи започна да използва грешни негови форми, очевидно е необходимо да си припомним как трябва да се държи в българския език тази на пръв поглед странна дума.

 Още когато беше решено името на новата единна европейска валута да бъде евро, у нас настъпиха някои колебания. Основният въпрос беше свързан с мястото на ударението в думата. Някои, под влияние на френския език, се постараха да препоръчат ударението да пада на последната сричка - еврО и започнаха да изговарят съществителното точно така. Чуха се обаче и доста гласове, че трябва да се даде предпочитание на първата сричка - Евро.

Именно това е правилният начин за изговаряне на новата заемка. Причината за избора е, че тази дума всъщност представлява само част от цялото прилагателно европейски, а тя в много думи, употребявани в езика ни, например евровалута, еврозона, евроинтеграция, еврооблигации, европазар, европарламент, европолитика, евроразширяване се използва в съкратен вид тъкмо с ударение на първата сричка.  Впрочем появата на самостоятелния елемент евро стана след като той беше откъснат от първоначално предлаганото название евродолар, където действа същият принцип на образуване и ударението е пак на същото място.

Подобно развитие има и при други чужди думи, заети в българския език особено в последно време, когато отделен елемент започва да действа като самостоятелна дума. Ще припомня само някои  добре познати случаи като видео, диско, еко, които са много сходни по звуков състав с евро, или други като джаз, поп, рок, фолк и т.н.

Родът на съществителното име евро в българския език е среден според чисто формални показатели - думата завършва на о. Заради  това използването му в мъжки род - “един евро”, което се наблюдава понякога, трябва да се разглежда като грешка.

Появата на думата евро постави и въпроса как да се използва тя в множествено число. Тук обаче трябва да се припомни, че препоръката към международната общност беше в този случай от съществителното да не се образува специална форма. Това означава, че дали ще говорим за едно евро, за двайсет и седем евро или за много евро, формата остава непроменена.

За българина подобно развитие е твърде странно, защото той предпочита нормалното образуване на форма за множествено число. Заради това днес вероятно под влияние и на случаи като село – села, зачестява неправилната употреба. В случая с еврото обаче би трябвало да се съобразим с направената препоръка и да утвърдим още едно изключение в езика си.

Все пак в българския език думата евро може да се променя, но когато трябва да се членува. Защото наред с евро ще се използва и формата еврото в изречения като Еврото поскъпва на международните пазари. В тези случаи колебания досега в речта ни не се наблюдават и не може да се очаква те да настъпят в бъдеще.