Да смениш рода си 

            В нашия език има доста имена, които през периода на съществуването си в него претърпяват съществена промяна, като дори сменят граматическия си род. Обикновено това се случва с думи, които сме заели от други езици. Пътят, който те са извървели, за да навлязат и да се наложат в речта ни, често оказва влияние точно в тази посока. Защото понякога е възможно думата да навлече направо от езика, където е родена, но е възможно това да стане и през език посредник, а в него тя вече да се е отдалечила от оригинала по звуков състав или граматична характеристика.  

В съвременната ни реч почти не представлява трудност да се посочи, че чуждото съществително проблем е от мъжки род. Заради това дори буди недоумение, когато в по-стари текстове човек се сблъска с формата проблема. Тази дума има интересна история, защото избира два пътя, за да проникне в езика ни. Веднъж това става пряко от гръцки във формата проблема и втори път – от френски и немски с форма проблем.

Всъщност ако трябва да бъдем точни, нужно е да посочим, че най-дълго формата проблема се задържа в текстовете, изградени според изискванията на научния стил. В другите текстове думата доста отдавна приема да е от мъжки род. Първоначално това става в разговорната реч, а оттам успява да се наложи и в различните стилове на книжовния ни език. И така, макар в началото думата да е навлязла и като съществително от женски род в езика ни, днес вече е направен категоричен избор на формата й в мъжки род и тъкмо тя се употребява последователно.

Много сходно е развитието и при други три чужди думи. Става въпрос за метод, както и за анализ и синтез. Днес и тях ние употребяваме само като съществителни от мъжки род и бихме се смутили, ако ги срещнем в по-старата им форма метода, анализа и синтеза, както те са навлезли някога в езика ни и както дълго време са препоръчвани в редица справочници. Впрочем като съществителни от женски род те най-дълго съществуват отново в текстовете, характерни за научния стил, но постепенно отстъпват и в тях пред формите в мъжки род.

Докато метода днес изцяло е отпаднало от езика ни и се пази  в този вид само в съчетанието взаимоучителна метода на обучение, когато става въпрос за Възраждането ни, при анализ и синтез има единични случаи, когато може да се открие първоначалният им вид. Това се случва в рамките на сложни думи, в които те са включени. И така макар да употребяваме днес само анализ, в психоанализа съставката пази своя женски род, който тя предава дори на цялата дума, където е включена. По същия начин и във фотосинтеза съставката синтеза си остава в женски род, макар инак в днешната реч да се среща само дума синтез като съществително име от мъжки род.

Преди 30-40 години прогнозата на учените беше, че и метода, и проблема, и анализа, и синтеза ще се задържат като съществителни имена от женски род.Сочеше се дори, че употребата им в мъжки род трябва да се избягва. Оказа се обаче, че българинът избра различно решение и днес го прилага съвсем последователно в речта си.