Несбъднати очаквания

            Когато преди повече от осемнайсет години в България започнаха промените, беше съвсем естествено да се очаква, че те ще дадат отражение и в езика ни, и особено в неговия речник. Наистина това се случи, но все пак очакваните изменения не настъпиха в очакваната посока. Най-интересният факт е, че предполаганото ограничаване на руското влияние в речника ни съвсем не се сбъдна. При това чуждиците от руски или поне чуждите руски форми много често се появяват точно в публичните словесни изяви и заради това непрекъснато ни се натрапват.

Помислете си само за онова изумително съществително име стиковка и за глагола стиковам. От думи в техническия речник те навлязоха навремето в обществено-политическата лексика и до днес продължават да се радват на доста голяма честота, въпреки че  срещу тях доста е писано.

Писано е много и срещу руската форма на прилагателното управленчески с наставка -чески, защото се знае, че българското й съответствие е управленски. В името на истината трябва да си признаем, че българската форма до голяма степен успя да се наложи и заради това днес все по-често се говори за управленски решения. Това обаче съвсем не означава, че изведнъж не се появява отнякъде и управленческият опит, за да докаже, че старите навици не са преодолени.

Като говорим за тъй дългата руска наставка, не може да не си припомним и прилагателни от рода на изкуствоведчески. Не ни стига, че сме заели самата дума изкуствовед от руски, но се борим и производното от нея прилагателно също да бъде в руската си форма, а не в българската изкуствоведски, въпреки че тя е създадена доста отдавна.

Понякога и други думи от чужди езици пак ни се натрапват в речта точно в руската им форма. Ще ви припомня само прилагателното принципиален в изречения като Налага се този въпрос да се реши, защото е принципиален, въпреки че отдавна сме се разбрали, че в нашия език формата на прилагателното име е принципен. Вярно, че тази форма е образувана в български по-късно, след като сме заели първо принципиален, но не това може да бъде мотивът за запазването на руския вид на думата до днес.

Така се запази в речта ни руската дума стълкновение, макар многократно да е сочено, че нейното българско съответствие е сблъскване, сблъсък, които напълно могат да ни задоволят.

Така в речта ни остана и руското прийом, за което у нас съществува и думата похват, както и описателният израз начин на действие.

Всъщност ако се замислите, основната причина за съществуването на посочените, а и на още много други думи и форми в речта трябва да се търси във факта, че благодарение на образованието, което са получили навремето в Съветския съюз, хората са ги вкарали завинаги в речника си и не могат да се освободят от тях. От друга страна, не бива да забравяме, че употребата на руските думи и форми за дълъг период беше и въпрос на престиж. Заради това днес също мнозина не могат да се отърсят от тях, след като съвсем съзнателно са се стремили да ги усвоят в словото си. И ако все пак преди споменатите чужди думи и форми са имали място в някой от стиловете на езика ни, днес промените на езиково равнище трябва да се търсят и в тяхното ограничаване, и в преодоляването им.