Тези диалектни навици!

          В нашия език има една група глаголи като влека, пека, река, сека, тека, тъка, както и други, образувани от тях, като облека, отвлека, изпека, изрека, насека, отсека, изтека, изтъка и др., при които се наблюдава особена аномалия при употребата им в сегашно време.

Ако разгледаме всичките форми на само един от тях, например на глагола пека в сегашно време, ще видим, че при първо лице множествено, второ лице единствено и множествено, както и в трето лице единствено число навсякъде коренната съгласна к се превръща в ч. Затова се казва печем, печеш, печете, пече.

При формите за първо лице единствено и трето лице множествено число обаче коренната съгласна к се пази непроменена и според книжовноезиковите норми те звучат пекъ, пекът и се пишат пека, пекат.

В потока на разговорната реч обаче, а оттам и в устната книжовна реч днес на мястото на пекъ и пекът твърде често се появяват „печъ” и „печът”. Както многократно е писано, обяснението за това явление трябва да се дири в извършваната промяна по аналогия с останалите форми на глагола. Особеното обаче е, че подобна промяна на к с ч се извършва и в много български диалекти. Може да се каже, че в почти всички западни, а и в някои източни части от езиковата ни територия формите се употребяват точно в този вид.

От това следва, че е съвсем естествено поради непреодолени диалектни навици преминаването на к в ч във формите пекъ и пекът да се отрази и в книжовния език. Естествено, пътят минава през разговорната реч, а оттам следващата крачка е и навлизането в него. Особеното при тези случаи е, че все още промяната се наблюдава преди всичко в устната и много по-малко в писмената реч. Поради все по-широкото разпространение на тази особеност обаче можем да очакваме по-често форми с ч да започнат да навлизат и в писмените текстове. И това се отнася не само до формите на глагола пека, но и на всички останали глаголи като влека, сека, тека, тъка и техните производни, за които ставаше дума.

Много сходно явление се наблюдава и при глагола мога, макар при неговите форми за първо лице единствено и трето лице множествено число в сегашно време съгласната г да се заменя с ж – „можъ”,” можът” вместо могъ, могът, писани мога, могат. И тук влияние за извършваната ненужна промяна оказва аналогията с всички останали форми за сегашно време, където действително се употребява ж. Въздействието на някои диалекти, в които също се използват “можъ, можът” обаче, също си казва думата. Интересното е, че значително по-често се среща формата за множествено число “можът”, но и в този случай явлението е ограничено преди всичко в устната реч. 

Пак под влияние на диалектните навици при сегашното време на глаголите се допускат и други грешки. Така формите на глагола  боядисам претърпяват особена промяна, като се превръщат в “боядишъ”. Специфичното в тези случаи е, че това важи не само за първо лице единствено или за трето лице множествено число, но и за всички останали - “боядишеш”, “боядише”, “боядишем”, “боядишете”. Подобно е развитието и при глаголи като меся, намеся, омеся, които по същите причини се превръщат в “мешъ”, “намешъ”, “омешъ” и др.

Ако направим съпоставка между двата вида колебания, разгледани тук, естествено ще направим извода, че измененията при глаголи като боядисам, меся или мога са изолирани случаи, докато замяната не коренната съгласна к с ч в глаголите е много по-масова грешка и засяга много повече думи.