Твърде твърдата реч

            От сравнението на българския с останалите славянски езици винаги прави впечатление, че нашият език е доста по-твърд. Действително, в него има доста меки съгласни, но те не се срещат много често. При това дори напоследък при говорене тази мекост още повече се ограничава. Вярно е, че в много от случаите, на които ще се спра, може да има и влияние от някои български диалекти. По-особеното обаче е, че основната причина за намаляване на мекостта при нас е небрежността на нашия изговор, проявявана вече дори и в разговорния изговорен стил. Смятам така, защото затвърдяването не е въпрос на незнание - когато трябва да се напишат различните думи и форми, съдържащи меките съгласни, грешки обикновено няма и въпросната твърдост се проявява само при говорене.

Сигурно ви е направило впечатление колко често например в Народното събрание всякакви депутати казват „благодаръ”, вместо благодарйъ, което сме приели да изписваме благодаря. И така е не само когато човек говори за себе си, но и когато употребява за други - пак се появява неправилното „благодарът” вместо благодарйът.

Грешката не е разпространена само при този глагол. Ще чуете и „вървъ, вървът”, и „гасъ, гасът”, и „глезъ, глезът”, и „губъ, губът”,  и „дремъ, дремът”, и „мислъ, мислът”, и „повторъ, повторът”, и „светъ, светът”, и „спъ, спът”, и „творъ, творът”, и „ходъ, ходът”, вместо вървя, вървят, гася, гасят, глезя, глезят, губя, губят, дремя, дремят, мисля, мислят, повторя, повторят, светя, светят, спя, спят, творя, творят, ходя, ходят, както е утвърдено да се пишат тези думи, за да се отбележи тъкмо мекостта. Впрочем споменавам само толкова, макар че грешно твърдо се изговарят още много глаголи.

Ако направим преглед дори и на споменатите примери, ще видим, че в глаголните окончания в сегашно време неоснователно твърдо се изговарят съгласните б, в, д, з, л, м, н, п, р, с, т. А има и изолирани случаи, когато в глаголни окончания настъпват и  други затвърдявания.

Имам предвид широко разпространени неправилни форми като „вечерам, вечераш”, наред с „вечерай, вечерайте”, „затварам, затвараш”, както и „затварай, затварайте”, „отговарам, отговараш”, но и „отговарай, отговарайте”, „повтарам, повтараш”, включвано заедно с „повтарай, повтарайте”, “преговарам, преговараш” използвано наред с „преговарай, преговарайте”, които се пишат, разбира се, вечерям, вечеряш, вечеряй, вечеряйте, затварям, затваряш, затваряй, затваряйте, отговарям, отговаряш, отговаряй, отговаряйте, повтарям, повтаряш, повтарай, повтаряйте, преговарям, преговаряш, преговаряй, преговаряйте, за да се запази мекостта на звука р. В други случаи пък като „изнасам, изнасаш, изнасай, изнасайте” или „разнасам, разнасаш, разнасай, разнасайте”, писани изнасям, изнасяш, изнасяй, изнасяйте, разнасям, разнасяш, разнасяй, разнасяйте, е необходимо да се запази мекостта на съгласната с.

Както личи от споменатите примери, затвърдяването е доста разпространен процес у нас. При това от него са заразени всички. Струва ми се, че основната причина за това е, че все повече се засилва влиянието на разговорната реч, която понякога действително обогатява книжовния език, но може и да го ощети. В дадения случай тъкмо небрежността на изговора, специфична за разговорната реч, може по-късно да повлияе съществено и върху самата характеристика на българския книжовен език, като доведе дори до ненужни промени в него.