Вметнати неточности

               Обикновено когато говорим за заемани в езика ни чужди думи, не насочваме вниманието си към проникналите наречия, макар и те инак да се срещат в него. Това става обикновено под влияние на връзката с близкородствени езици. Поради близостта обаче се проявяват и някои допълнителни особености, които правят заемането не особено уместно и оправдано.

            Така често днес и в писмената, и в устната реч се употребява чуждата вметната дума примерно, която се използва при пояснение, подкрепа на изказана преди това мисъл. Особено често това става при изрази като примерно казано, както е в изреченията С тази неочаквана победа нашите състезателки засега минават, примерно казано, с девет места напред при крайното класиране. В такива случаи наречието е употребено точно със значението, с което се употребява в руски - приблизително, около, за което подсказва дори фактът, че при нас наред с него често се появяват и думи като към, около и т. н. Особеното обаче е, че в руски, както навсякъде се сочи, наречието е характерно за просторечието, макар постепенно да е навлязло и в книжовната реч. У нас обаче в него не се влага никаква стилистична отсянка и заради това много често посягаме към него.

         Още повече смущава, че примерно в речта ни се стреми да замести и българското например, както е в изречението Тя за разлика от него, примерно, бързо свикна с новата обстановка. Многократно е писано и говорено, че подобна замяна не е основателна, че  в руски думата е с ограничена употреба, че се използва там само в разговорната реч. Това не пречи обаче и в този случай отново неутрално  и то много често да се използва примерно в нашия език и почти напълно да се пренебрегва българското му съответствие. (Да не говорим, че напоследък ставаме често свидетели на едно особено смесване на двете форми, вследствие на което се ражда смущаващата дума напримерно, за която, естествено няма място в речта ни.)

          Съществува и друг вметнат израз  - между впрочем, който също смущава. Ще припомня само едно изречение - Всички граждани, между впрочем, са информирани своевременно за предстоящия основен ремонт. Причината за възраженията в този случай не е толкова в това, че изразът също е зает отвън, като малко е побългарен, а защото при него се наблюдава и още една особеност.

           В българските речници при впрочем  пише, че се появява обикновено за добавяне на нещо ново към предходната мисъл или при преминаване към нова мисъл. Същинското значение на думата обаче не се посочва, а то е “между другото”. Следователно между  у нас се изразява с елемента в от самата дума. Това, от своя страна, подсказва, че не е и необходимо да се появява още веднъж предлогът между, защото се достига до тавтология. При вмятането е достатъчно да се използва само впрочем. (Тук не искам да говоря за това, че има случаи, когато “междувпрочем“ се пише слято, което съвсем обърква читателя.)

          Фактът, че и  двата често срещани вметнати израза са заети от руски, не дразни толкова много, колкото, че те се използват, без да се познава точно значението им. Заради това те или неправилно заместват български думи, или ни правят по-бъбриви, отколкото е необходимо.

          От друга страна, съществува и вметнат руски израз, при който можем да възразим за употребата му само защото има по-подходящо българско съответствие. Става дума за отчасти побългареното все таки, което се среща в изречения като Ние, все таки, добре познаваме състоянието на театъра и искаме да помогнем за възстановяването му.  Значението на този израз на български обикновено може да се представи от все пак и ако искаме непременно да го вмъкнем в словото си, съответствието му напълно върши работа.