Предлаганата книжка на списание „Български език“ продължава традицията от последно време да се представят тематични броеве. Разликата е в принципа на подбора – избрана бе област, чиято актуалност не увяхва през последните тридесетина години въпреки подчертаната подвижност на езиковедския пейзаж на съвременната ни наука – границата между синтаксис и семантика. Помолихме някои от колегите да напишат по този въпрос, като критерият беше наличието на известен опит в областта. Резултатът е вече в ръцете на читателя. Тук ще поясним само още подреждането на статиите, тъй като бихме искали книжката да се интерпретира като определено единство.

И така, първата статия Онтологични аспекти на синтактико-семантичната граница се занимава със самия проблем на синтактико-семантичната граница, който поради своята принципиална, до-теоретична природа, не може да не бъде разглеждан в интердисциплинарна перспектива – за такава в статията е избрана перспективата на философската логика.

Следващата статия Синтактични редувания в български – диатези и алтернации (Светла Коева) е изразителна илюстрация на новите перспективи, новия поглед, който дадената предтеоретична постановка дава както на съвременната лингвистика, така и на съвременната българистика. Гледната точка върху диатезата в тази статия е в радващо съответствие с убеждението на Н. Чомски, че теорията „твори“ обектите си, а не просто дублира обектите на предходните построения.

            Статията Повърхнинни реализации на две логически функции с дву- и триаргументни предикати от втори ред в българския език на Руска Станчева и Татяна Александрова са много интересни с обогатяването на броя с позиция (синтактичните построения на видния полски езиковед Ст. Каролак), полемична в определен имплицитен смисъл на господстващата в момента. Тя, освен очевидната си описателна приносност, е всъщност прекрасно доказателство за достатъчната унифицираност и оттук диалогичност на съвременната езиковедска наука.

            Статията на младата ни колежка Светлозара Лесева Лексикалносемантично описание на предикатите и теорията за семантико-синтактично съотнасяне е посветена на вече експлицитното изследване на възможните подходи към аргументните позиции, които са обект и на предходните две статии. Двете групи гледни точки върху аргумента – като позиция и като „възел” на множество от признаци са напълно разбираеми в ключа на онтологическите експерименти, обрисувани в първата статия на броя.

            Статията на Максим Стаменов Граматиката на конструкциите като алтернатива за описание на отношенията между синтаксис и семантика в граматиката и в лексикона. Част І: Основни идеи (която е само увод към интересуващата го тема) се отнася до изложението на основите на конструктивната граматика, за която от решаващо значение е ориентацията както към аргументната структура на предиката, така и към други негови лексикални характеристики. В тази теория, както е показано в статията, самата идея за „синтактичност” максимално се отдалечава от това, което сме се научили да виждаме след Чомски.

            Решението къде да се прокара границата между статия и езиково съобщение е донякъде условно и това особено важи за текста Събитийна структура и синтактично поведение на някои глаголи за движение на Иванка Петрова, който показва много тънка семантична чувствителност и самостоятелност на мисленето. Поставянето Ł в избраната позиция е главно начин да се постави върху текста определен композиционен акцент.

            Текстът на Албена Копринарова Подходи при автоматизираното определяне на границите на фраза е съобщение в истинския смисъл на думата, защото, както осъзнава и самата авторка, се отличава с определена незавършеност, но е тематично безспорно перспективен.

За останалото говорят самите текстове.