За нахалния звук Н

            Когато стане дума за звукове, които нахално се промъкват в думите, макар че място за тях няма, първо се сещам за звука н. Обяснението за появата му е, че си мислим как с него думите ще зазвучат по-правилно. Обикновено те са заети отвън и не е ясно как са образувани, а понякога и останалият звуков състав на думата сякаш подтиква да се  добави още едно н, макар и не на място.

Все по-често с голямо притеснение установявам, че дори когато хората трябва да прочетат написаната правилно чужда дума идентифицирам, те предпочитат да я превърнат в иНдентифицирам. Грешката при изговора на  тази дума, а и при сродното й прилагателно идентичен (не: иНдентичен) е доста масова, а обяснението за нея трябва да се търси в това, че не е ясно как е образувана. Вероятно аналогията с втората сричка също подвежда за появата на н още в първата, но това може да бъде само възможно обяснение за грешката, без в никакъв случай да я оправдава.

Аналогията с друга сричка от думата води до там, че и в чуждата дума констатирам често ставаме свидетели как се вмъква едно неочаквано н във втората сричка, за да се стигне до смущаващото “констаНтирам”. Очевидно, причината за грешката, която се допуска, е непознаването на произхода на думата, а може би и някаква далечна асоциация, която се прави с други думи като заетата  константен.

Особено голямо смущение ме обхваща, когато слушам изговора на чуждата дума компрометирам, при която също непрекъснато се вмъква звукът н - компромеНтирам, който съвсем не си е на мястото. На пръсти се броят хората, които правилно изговарят тази дума, и причината за грешката, която се допуска, вероятно отново е непознаването на произхода й. Друго обяснение можем да дирим и в някаква далечна връзка, която се прави с думи като коментирам, но подобно тълкуване е доста крайно и също не оправдава допускането на грешката.

Ненужно н се появява и при чуждата дума анцуг, която почти винаги се изговаря и дори пише неправилно - анцуНг. И в този случай причина за грешката е, че не е ясно как е образувана думата. Сигурно влияе обаче и аналогията с първата й сричка, за да се появи и във втората отново излишното н.

За да докажа агресивността на звука н, ще ви посоча като пример и родната дума извънреден, която напоследък се появява и във вида иНзвънреден. Тук вече няма място за оправдание, че строежът на тази дума бил неясен - очевидно е, че в нея е включена представката извън. Като единствено обяснение за грешката може да се посочи отново аналогията, защото втората сричка ни подвежда и в първата “предварително” да вмъкнем едно н.

По-различен е случаят с формата на прилагателното двойствен, при което често се появява ненужното н - двойНствен. Вмъкването му тук обаче може да се обясни с влияние от прилагателното двоен, в което действително има н. Това е един от примерите, когато все пак се разсъждава върху възможния произход на думата и се избира решение, което обаче е невярно.

Изговорът на думата обикновено влияе и при нейното записване. Затова са естествени и правописните грешки, допускани при посочените думи. Заради това е нужно, когато не сме наясно как се изговаря чуждата дума, да направим справка, за да не пострада по-късно и писмото ни. Това важи и за родните думи, при които също се налага да се правят проверки, без да се осланяме на интуицията си.