Владко Мурдаров

 

 

 

“Това кефи ли те?”  

 

В последните седем-осем години в езика ни агресивно се настани новият глагол кефя. Ако трябва да бъдем по-точни, трябва да посочим, че днес той се среща ту като възвратен - кефя се, ту като невъзвратен - само кефя, Другото необходимо уточнение е, че глаголът се роди в жаргона, но оттам много бързо през разговорната реч започна да прескача и в отделните стилове на книжовния ни език и това налага непременно да се се следи внимателно поведението му.

Както за българина е съвсем ясно, глаголът е образуван от турската дума кеф, означаваща преди всичко “удоволствие, наслада”.  Въз основа на различните изрази, в които се среща, като Това парче ме кефи; Кефи ли те изпълнението на тази певица?; Нищо не го беше кефило така напоследък, можем да опишем значението на глагола като “доставям удоволствие, ставам причина някой да изпита удоволствие”. В изречения като Това момиче ме кефи дори бихме могли да изтълкуваме значението му и като “харесвам”. В същото време за възвратния глагол кефя се е сигурно, че означава “изпитвам удоволствие”.

Глаголът кефя/кефя се се употребява преди всичко в комбинация с неутралното наречие много или с емоционално оцветеното адски. Различни други наречия се срещат много по-рядко край него, защото, както е известно, в жаргона изразните възможности са твърде ограничени, а тази особеност се пренася и в другите стилове, където се появява думата. А тя звучи и от екрана на телевизора, и от радиопредаването, и от концертния подиум.

Общо може да се каже,  че думата кефя/кефя се се среща във всякакви текстове, в речта на всякакви хора и във всякакви социални среди. Употребява се и във всякакви ситуации, без да се потърси някакъв синонимен израз, който да я замести. И при нейния избор обаче, както при всички модни думи, заемани от жаргона, смущава еднообразието, което внася в изказванията, защото засега глаголът се среща предимно в устната реч, но вече взе да се промъква, макар  и много по-рядко  - в писмената.

Вероятно една от причините глаголът кефя/кефя се да се възприеме без колебание и то толкова бързо от всички, трябва да търсим в неговата краткост. Той не само привлича с двете си срички. С него всъщност се измества едно цяло словосъчетание от книжовния език и това естествено е примамливо за човека, който винаги търси по-стегнат израз в изказванията си.

Все пак не трябва да се забравя обаче, че при кефя/кефя се става въпрос за дума, която в момента е модна и заради това е така привлекателна. По-късно тя съвсем естествено ще премине на по-заден план и ще бъде изместена от друга дума, която или ще се роди, или ще бъде заета отнякъде. И в периода, когато е на върха обаче, нужно е понякога думата да се редува в речта с някакви синонимни изрази, както и да се оценява точно в какви текстове да бъде включвана, за да не внася смущаващо разностилие в изказванията ни. За съжаление такава опасност винаги съществува!

 

 

Обратно

Начало