Кога отпуската е отпуск?

В нашата реч съществуват рамо до рамо две думи или две форми на една и съща дума – отпуска от женски, както и отпуск от мъжки род. Безспорно, и двете думи означават едно и също нещо, но въпреки това нямаме основание във всякакъв случай свободно да ги заместваме една с друга. Разликата между тях е, че те се отнасят към различни стилове на книжовния ни език и заради това всяка си има своя сфера на употреба. Докато думата отпуска има разговорен характер и затова е допустимо да се използва само в битово-разговорната реч, думата отпуск е напълно неутрална, не е прикрепена към някакъв определен стил и може да се употребява при всички случаи без ограничения.

Това означава, че в молбата, която подаваме, за да ни се разреши да ползваме годишния си отпуск, задължително трябва да изберем тъкмо тази форма. Това е необходимо, за да не внасяме ненужна разговорност в писмения си текст, и за да покажем, че се съобразяваме със спецификата на административно-деловия стил, според който се изгражда той.

В съвременната ни реч се срещат и други двойки думи, които имат едно и също значение, но се отличават по граматическия си род. Такова е положението с диплома  в женски и диплом – в мъжки род. Все пак трябва да се посочи обаче, че има известна разлика между двете думи в стилистично отношение. Докато думата диплома е неутрална стилистично и може да се употребява във всякакви случаи, съществителното диплом има книжен характер и това естествено ограничава съществено употребата му във всекидневната ни реч.

Заетите от латински думи резерв и резерва  в повечето случаи се употребят с едно и също значение, което можем да опишем като “запас”. Затова може да се каже и Осигурен е нужният резерв и Осигурена е нужната резерва. Има обаче значения при думите, когато се дава предпочитание на само една от тях, без да има някаква стилистична разлика. Затова се говори само за валутен резерв, държавен резерв, а в други случаи се използува само резерва, например Той е първа резерва. Тази дума се употребява обаче преди всичко в множествено число и означава “съмнение, неувереност”. Така е в изречения като Имам резерви към него.

В същото време положението при двойката темпо и темп е по-различно. При тези думи освен разлика в граматичния род, има  и разлика в значенията, както и в областите, в които се употребяват. Докато дума темпо е заета направо от италиански и се употребява като термин от областта на музиката, за да бележи скоростта, с която пулсират метричните моменти, темп е навлязла в български от руски. Тя се употребява в по-общ смисъл, за да назове изобщо скоростта, с която се извършва даден процес.

Разбира се, има и други различия. Формата на думата темпо за множествено число е темпа, при темп тя има друг вид и гласи темпове. Дори може да се посочи, че при тази дума тъкмо формата за множествено число се среща много по-често в речта ни в сравнение с формата за единствено.

Общият извод, който може да се направи от прегледа на думите в тези четири двойки е, че всяка една от тях може да се избере и да се включи в речта ни или след като се оцени  внимателно в стилистично отношение, или след като се  отчете конкретният смисъл, който да бъде заложен в нея.