ЛЕКСИКАЛНОСЕМАНТИЧНО ОПИСАНИЕ НА ПРЕДИКАТИТЕ И ТЕОРИЯТА ЗА СЕМАНТИКО-СИНТАКТИЧНО СЪОТНАСЯНЕ

SVETLOZARA LESEVA

THE LEXICAL SEMANTIC DESCRIPTION OF VERBS AND LINKING THEORY

(Summary)

            The paper presents three of the most influential contemporary linguistic theories – Role and Reference Grammar, Levin and Rappaport Hovav's theory and D. Dowty's Protorole theory – with a view to outlining the approach to the lexical semantic description of event structure and the mechanisms of the syntax-semantics interface adopted within each of the three frameworks. The paper demonstrates the theories' commitment to the representation of the internal (event) structure of the predicates or of particular properties of their arguments derived from verb semantics. Finally, the paper presents in brief the dependencies between semantic description and argument realization, captured within the three theories and illustrates some of the main parallels and differences among them.

            Въведение

            Известно е, че синтактичното поведение на аргументите е предсказуемо от определени аспекти на лексикалната семантика. Следователно, извеждането на синтактичните свойства на глаголите от тяхното значение е възможно с помощта на добре формулирана теория за лексикалносемантично описание на глаголното значение и теория за съотнасяне от лексикалносемантичното описание към синтактичното представяне (Левин & Рапапорт Ховав 1996: 2-3).

            Тук ще разгледаме някои съвременни теории, които представят синтактично значимите аспекти на лексикалното значение от гледна точка на вътрешната организация на ситуациите, описвани от предикатите. Трите теории използват различни варианти на семантичните роли като механизъм за съотнасяне на компонентите на лексикалносемантичното описание към синтактичното представяне.

            1. Семантичните роли като разложими понятия

            Според традиционната формулировка семантичните роли представляват названия на ролите на участниците в ситуацията, описвана от предиката, т.е. идентифицират аргументите в зависимост от семантичното отношение, което съществува между даден аргумент и предиката (Левин & Рапапорт Ховав 1996: 9). В научната традиция, започваща с Филмор (1968), е общоприето схващането, че семантичните роли са универсални и, съответно, са краен и сравнително малък брой неразложими семантични примитиви. Отделен предикат се асоциира с определен списък семантични роли, които приписва на своите аргументи. Тази перспектива е възприета в рамките на трансформационните граматики (Теория на управлението и свързването – GB) и някои нетрансформационни фразовоструктурни граматики (напр. Опорнофразовата граматика – HPSG).

            Неадекватността на изложената по-горе формулировка да обясни и изрази зависимостта между семантичните и синтактичните свойства на предикатите води до заменянето й с разбирането за семантичните роли като наименования на класове аргументи със сходни семантични свойства, които предопределят единно синтактично поведение (Левин & Рапапорт Ховав 1996: 4). Под синтактично поведение се има предвид както каноничната реализация на аргументите, така и възможните синтактични диатези, асоциирани с даден предикат. Това схващане е следствие от преосмислянето на концепцията за семантичните роли като част от лексикалносемантичното описание, познато при различните автори като лексикалноконцептуална структура (Джакендоф 1990: 46), събитийна структура (Левин & Рапапорт Ховав 1996, Рапапорт Ховав & Левин 1996, Рапапорт Ховав & Левин 1998), логическа структура (Даути 1979, Фоли & Ван Валин 1984, Ван Валин 1993, Ван Валин & Лапола 1997) и т.н.

            Известни са два основни подхода (Рапапорт Ховав & Левин 2004) към дефинирането на семантичните роли според участието им в лексикалносемантичното описание: семантичните роли като позиции в събитийната структура на предиката (структурирано описание на ситуацията, обикновено представено чрез лексикална декомпозиция) и като множества от лексикални изисквания към аргументите.