Бъбриви или маниерни

            Когато става дума за съвременната българска реч и за множеството пропуски в нея, обществото ни обикновено се върти в един доста тесен кръг. Говорим все за речника, за правописа, за изговора на думи и форми, а се пропускат цели области, в които също има проблеми, оставащи незабелязани от мнозина.

Такова е положението със синтаксиса, с начина, по който се изграждат изреченията в български, по който техните отделни части се свързват помежду си, за да образуват едно цяло, да изкажат една завършена мисъл.

Ще започна с най-невинното. С това, че твърде често напоследък в речта ни има прояви на ненужна бъбривост. Тя се проявява в най-различни посоки, но като нейна проява трябва да разглеждаме и факта, че понякога несъзнателно съюзите като връзки между части на изречението се усложняват ненужно.

Такова е положението в случаи като Налага се всички спешно да бъдат запознати с въпроса затова, защото той не търпи отлагане или Не можем да не пристъпим към пенсиониране затова, защото в противен случай нарушаваме закона или  Всеки слушател трябва ясно да изкаже мнението си затова, защото в противен случай ще останат неизясени проблеми. Все пак в българския език подчинителната връзка в подобни случаи е само съюзът защото. Погледнете всякакви отпечатани граматически справочници, за да се убедите в това!

Вмъкването на затова пред съюза, раждането на ненужно набъбналата връзка затова защото, както става много често напоследък в публичната реч, не само няма основания, защото се върши преди всичко по чужд модел (Сещате ли се за потому что?) Тя говори и за друго - че умишлено усложняваме изказа си, за да зазвучи мисълта ни уж по-научно, тоест по-мотивирано. От друга страна, с това допълнително залепено затова се печели и още малко време, докато успеем да я формулираме.

И ако дотук ставаше дума преди всичко за прояви на бъбривост, понякога в публичната словесна изява се предлагат образци не на същинска книжовна реч, а на разговорна, които дразнят и говорят за нарушаване на стила на изказването. Става дума за изречения от рода на Ще бъдат взети такива мерки, щото всички да бъдат доволни или Разработени са такива планове, щото преливането на язовирите тази година да не доведе до наводнения. Тук онова, което служи за съюз с подчиненото изречение - щото, прави впечатление на съвременника ни.

Умишлено употребявам тази дума, защото в такива случаи става дума за усещане за време. И ако преди десетилетия е можело изреченията да се конструират по този начин, днес вече избраната форма се възприема като остаряла. Вярно е, че в речта на определени социални слоеве тя е още жива - ще спомена само речта на адвокатите от по-старото поколение. За масовата аудитория обаче марката “остаряло” остава и заради това връзката  звучи твърде маниерно. Защото в тези случаи винаги съвременният българин предпочита че, а не щото.

Това са само два примера за неподходящо за публичната реч сглобяване на изреченията. Макар да са твърде различни, все пак връзка между тях има. И тя се крие не само в това, че става дума все за някакъв вид свръзване на частите от цялото, а че в описаните модели личат и незачитане на характеристиките на стиловете на съвременната ни книжовна реч, и непознаване на конкретните свързващи думи, които да се употребяват в нея.