Медийни колебания

Много често ми се обаждат хора, за да ме питат каква е причината модната днес дума медиа да бъде изписвана по различен начин  - медиа и медия, като понякога дори в един и същ текст тя се появява в различен вид, а в отделни издания разнообразието дори е смущаващо.

За да отговоря на въпроса, трябва да започна от времето, когато думата за пръв път се появи в българския език в един по-особен вид - масмедиа, за да замести съчетанието „средства за масова информация”. Точно тогава аз припомних, че  медиа  е формата за множествено число на думата медиум, отдавна заета в езика ни, за да бележи „посредник”. Ние обаче изобщо не правим връзка между двете думи и поради това ги разглеждаме всяка за себе си. Предложението ми в онзи период беше да не се въвежда формата за множествено число като самостоятелна дума, а да се остане при двойката медиум - медиуми, както е в някои европейски езици, но тази идея остана нечута. (Всъщност това е още едно доказателство, че езиковедът не е в състояние да се намеси в живота на един изграден книжовен език, за да насочва развитието му, а може само да  констатира това развитие и да го обяснява.)

В езика ни и при други думи формата за множествено число от даден чужд език се възприема като форма за единствено число и завършекът й определя дори граматическия род. Това важи за думи като клипс, рипс, кекс, които сме заели от английски, или силоз, заета от немски. При всички тях крайната съгласна всъщност е окончание за множествено число, но ние като българи не знаем това и решаваме и ги използваме като обикновени съществителни от мъжки род.

При формата медиа окончанието е а и заради това е естествено да решим да я употребяваме като съществително от женски род. Оттук пък следва, че в множествено число в българския език тя съответно става медии. От факта, че в латински формата за множествено число завършва на а би следвало да се предполага, че тя трябва да се пише така и в български. Следователно не грешат онези, които я изписват медиа, като се съобразяват с историята й.

Мнозина възразяват обаче при такова решение, защото смятат, че подобен начин на писане съществено ще озадачи българина, защото в подобни случаи той е свикнал да пише ия. Това твърдение е вярно и като доказателство ще припомня, че и името Мария, и името на столицата ни София, и дори името България действително на латиница се пишат с комбинацията от букви иа. Това означава, че изборът на ия в края при писането на думата медия трябва да се разглежда като още една стъпка към побългаряването й.

И така въпросът е дали ще продължим с побългаряването на думата, или ще останем поне отчасти верни на историята й. Изписването на формата медиа безспорно говори за по-голяма осведоменост на човека, който я употребява, и заради това аз лично съм повече склонен да я възприема.

Въпреки това тенденцията е да се наложи формата за единствено число медия, за множествено - медии и ние, езиковедите, трябва да отстъпим пред този факт, за да няма колебания при изговарянето и писането на тази дума.