Може и да мога  

            Когато в нашата реч аз употребя глагола мога, с това искам да кажа, че имам способност или умение, че съм в състояние или че имам сила да извърша нещо. Заради това се казва Вече мога спокойно да замина или пък Изглежда ти не можеш да се справиш със задачата. Възможно е дори да бъде зададен и въпросът Всъщност ти  какво можеш?

            Формата за трето лице единствено число на този глагол може се употребява често безлично и тогава тя означава “възможно е, вероятно е, позволено е, допустимо е”. Тя се среща в изречения като Не може повече да продължава така, което означава Не е възможно повече да продължава така. Същото важи и за изречения като Какво ли може още да ни се случи?, чието съдържание можем да представим и Какво ли е възможно още да ни се случи?. В често употребявани изречения като Може ли да вляза? смисълът пък е Позволено ли ми е, ще ми позволите ли, ще ми разрешите ли да вляза?

            В наше време невинаги се прави разграничение между безличната форма може и останалите форми на глагола. Заради това твърде често безличната форма се замества с някоя от тях. Така се достига  например до изречения като Мога ли да изляза по-рано? вместо Може ли да изляза по-рано?, защото обикновено с такова изречение човек иска разрешение, позволение да извърши нещо, докато в първия вариант говорещият като че ли сам си задава въпроса дали е в състояние да стори това.  

Все във връзка с редуването на безличната и останалите форми на глагола мога трябва да се прави разлика и между изречения като В новата книжарница  вие можете да намерите всички търсени учебници, което можете да чуете като рекламен текст, и В новата книжарница вие може да намерите всички търсени учебници. От първия случай става ясно, че вие ще сте в състояние да намерите учебниците, а при втория - че има вероятност да ги намерите. Въпросът Можеш ли да отидеш? се отличава по смисъл от Може ли да отидеш?, защото ако в първия случай питаме дали си в състояние, дали имаш сили, дали ще успееш, във втория се интересуваме  дали има възможност ти да извършиш това действие. При изречението За истинското състояние на нещата можем да съдим по резултатите от допитването  искаме да кажем, че ще бъдем в състояние да съдим по резултатите, докато в За истинското състояние на нещата може да съдим по резултатите от допитването само посочваме, че ни се дава възможност това да се случи.

Доказателство за необходимостта от ясно разграничение между смисъла на безличната от другите форми на глагола мога може да се открие в изречения като Може и да мога да се справя сам със задачата, където те се срещат една до друга. Тази комбинация ще преведем естествено като Възможно е и да успея да се справя сам със задачата.    

            При изречения, в които глаголът е употребен в трето лице единствено число безличната форма естествено съвпада с другата форма на глагола. И в двата случая се казва все Той може да прочете написаното. В подобни случаи само контекстът помага да се разбере дали той е в състояние да прочете нещо или е възможно, вероятно той да го прочете. Когато трябва да проличи обаче, че става дума тъкмо за безличната форма, се допуска и разместване на частите в изречението и така естествено се достига до Може той да прочете написаното.

            Всички посочени примери доказват, че трябва да се прави ясно разграничение между безличната и другите форми на глагола мога и да се преценява винаги какъв точно е смисълът на изказваната от нас мисъл, за да бъде избрана една от двете възможности. Така няма да настъпи объркване, което съвсем естествено ще подведе при възприемане - и при четене, и особено при слушане.