Владко Мурдаров

 

 

 

Трябва да трябвам

 

            Понякога в българския език формата за трето лице единствено число трябва от глагола трябвам се употребява безлично и тогава тя означава преди всичко ”нужно е, налага се, необходимо е”, както и ”навярно, възможно е, сигурно, може”. Едновременно с тази форма обаче се употребяват и всички останали форми на глагола трябвам, който означава „необходим съм, нужен съм на някого”. Заради това може да се каже както Трябва ли да съм тук?, така и Трябвам ли тук?, с което обаче се пита за различни неща. 

Понякога, макар и не често, в речта ни се допуска смесване на безличната форма, когато бележи обикновено необходимост,  и останалите форми на глагола в сегашно време. В такива случаи на мястото на безличната се употребява друга от тях, най-често формата за трето лице множествено число.  Заради това се казва например „Те трябват да бъдат одобрени от комисията” вместо Те трябва да бъдат одобрени от комисията или „Децата трябват отрано да се подготвят за училище” вместо Децата трябва отрано да се подготвят за училище.

Доказателство за необходимостта от ясно разграничение между смисъла на безличната от другите форми на глагола трябвам може да се открие в изрази като Трябва да трябвам, където те се срещат една до друга. Това съчетание се превежда, разбира се, като Вероятно е да съм необходим.    

            При изречения, в които глаголът трябва е употребен в трето лице единствено число, безличната форма естествено съвпада с другата форма на глагола. Съществува обаче разлика между изречението Той трябва да прочете написаното или Трябва той да прочете написаното, което означава, че е необходимо той  да прочете нещо, и Той трябва, за да прочете написаното, от което личи, че той е нужен, за да извърши това. 

            Посочените примери доказват, че е нужно да се прави разграничение между безличната и другите форми на глагола трябвам и да се преценява какъв е точно смисълът на изказваната мисъл, за да не настъпи объркване при възприемане й.

По-особен, макар и сходен е случаят с глагола предстоя. Обикновено той се употребява в трето лице единствено и множествено число, както е в изреченията  Предстои  решаването на важни задачи и Предстоят нови конкурси по тази специалност. Едновременно с това в сложни изречения като Тези предложения предстои да бъдат обсъдени от парламентарната комисия глаголът, без да развива друго, по-различно значение, се употребява безлично.

Често в подобни изречения неочаквано се появява формата за трето лице множествено число на глагола предстоя. Така се достига до вида „Тези предложения предстоят да бъдат обсъдени от парламентарната комисия”, в които обаче нямаме никакво основание да заместваме безличната форма. Безспорно, с промяна на словореда объркването лесно ще бъде избегнато, защото при варианта Предстои тези предложения да бъдат обсъдени от парламентарната комисия, по-трудно ще се стигне до грешка. За съжаление обаче за този ход не се сещат много хора.

 

 

Обратно

Начало