За новите сложни наименования

В съвременния български книжовен език през последните десетилетия се появиха нов тип словосъчетания, каквито доскоро нямаше, и заради това включването им в речта води до някои затруднения и колебания при употребата им.

Отскоро се появиха комбинации като АГ отделение, ДНК фактор, ЕС стандарт, МВР архив, МОН дирекция, СДС депутат, СПИН делото, ТВ програма, УКВ предавател, съдържащи като основно съществително  и като негово определение съкращение, което може да се разглежда като сложно прилагателно име. При това първоначално тези комбинации се срещаха преди всичко в писмената реч. Там се разглеждаха като сложни думи и се пишеха полуслято, тоест с малко тире, което да ги свързва. Според сега действащите  правописни правила обаче те вече се възприемат като словосъчетания и заради това се пишат разделно, като съставени от две отделни думи.

Днес от писмената тези новородени словосъчетания навлязоха и в устната книжовна реч и до голяма степен се изравниха с обикновените думи. Това, от своя страна, налага по-често да се членуват или да бъдат употребени в множествено число. Интересното обаче е, че в тези случаи, независимо от начина им на писане, съчетанията продължават да се държат като сложни думи. Това означава, че първата им съставка, преди всичко поради това, че е съкратена, остава неизменяема, а се изменя втората, тоест основната. Заради това трябва да се  напише, а и да се каже само СДС депутатът или СДС депутати, СДС депутатите.

Между другото, по същия начин трябва да се постъпи и с един нов вид словосъчетания, които също навлязоха в езика ни. При тях втората съставка отново е  съществително, но първата е съкращение, този път изписано на латиница. Такива са случаи като GPS  контрол, GSM оператор, HIV вирус, NATO генерал, PIN код, PR агенция, PVC дограма, SMS съобщение, US база, VIP гост. (В случая не е от значение по какъв начин ще бъде изговаряно съкращението – дали с английско или френско четене на буквите в тях.) И при тези съчетания втората, основна част определя граматическия им род и именно тя трябва да се членува в изречението, а когато се налага, и да се променя по число. По този начин се достига до US базата или US бази, US базите.

Спирам се на всичко това, защото прави впечатление, че мнозина решават при писане да сложат малко тиренце между съкращението и втората дума и така да представят комбинацията като сложна дума, макар тя да не е. Понякога, в зависимост от характера на цялото съчетание, втората съставка се пише и с главна буква в началото. Всичко това показва, че все още не сме свикнали с новите съчетания, които обаче, вероятно и поради мода, се употребяват доста често. И макар в справочниците вече да е посочено правилото как да се оформят те, грешките и колебанията продължават.

Не искам да говоря за това, че в много от случаите може въпросните съчетания да се заменят с две съществителни, свързани с предлог, например депутат от СДС, със съществително, предлог и съкращение, например архив на МВР, или с прилагателно и съществително, например натовски генерал, и така да са по-близо до българските модели на свързване. След като обаче сме възприели новия вид съчетаване, длъжни сме да не грешим при правописа на словосъчетанията.