EKATERINA TARPOMANOVA

GENDER NEUTRAL PRONOUNS IN THE BALKAN LANGUAGES

(Summary)

            This article aims to define the forms of the different types of pronouns which are used as gender neutral forms, i.e. forms that don’t specify the gender of the pronoun’s referent or have lost the relation with their referent. In this regard the Balkan languages (Bulgarian, Greek, Romanian and Albanian) are divided into two groups – Bulgarian and Greek, on the one hand, which have a neuter gender of the pronouns and usually this is the form that assumes neutral functions, and Romanian and Albanian, on the other, which have only masculine and feminine pronouns and the neutral functions are taken mainly by the feminine. In addition, in all the Balkan languages we observe a tendency towards the assumption of the neutral functions by the plural. Another interesting phenomenon is the formation of phraseological units with the pronominal clitics in which case they loose their referent. Loosing their role as substitutes, they acquire new grammatical and stylistic functions.

            Родът като категория, присъща на имената, се проявява при местоименията в следните случаи: когато местоимението функционира като прилагателно и придружава съществително име, с което се съгласува по род: тази къща, това момче; когато местоимението замества съществително или именна група и се съгласува с рода на своя референт: Виждам една къща. Коя?/Ти виждаш ли я? Неутрален род на местоименията ще наричаме случаите, в които местоимението не указва рода на своя референт.

За българския език подробно изследване на неутралния род на местоименията в сравнение с испанския е направено от П. Пашов, който използва термина “неутрален среден род” (Пашов 1965), тъй като в българския тази категория последователно е представена от средния род на местоименията. Тук ще използваме “неутрален род” поради факта, че не всички балкански езици[1] притежават среден род на местоименията – само в български и гръцки при местоименията (както и имената) той е морфологично изразен. В румънски и албански местоименията имат мъжки и женски род. В румънски местоименията се съгласуват със съществителните от ср. р. като в ед. ч. приемат форма за м. р., а в мн. ч. – форма за ж. р. – lucrul nostru ‘нашата работа’, lucrurile noastre ‘нашите работи’. В албански думите от ср. р. са много малко, местоименията, които са построени по модела на прилагателните с копулативен член, съгласувайки се с име от ср. р., получават член të – të gjithë të mirët ‘всичко хубаво’.

Тук си поставяме за цел да определим коя от формите на различните видове местоимения (лични, показателни, неопределителни и т.н.) изпълнява функциите на неутрален род в балканските езици, от една страна, и от друга – случаите, в които местоимението има връзка с някакъв референт, и случаите, в които тази връзка е загубена.

Целия текст четете в кн. 1/2006 г. на сп. “Български език”.