"Без проблеми е окей" 

Не може да не ви е направило впечатление, че когато човек не знае добре чужд език, докато  упорито се стреми да изкаже онова, което мисли, много често прибягва до едни и същи думи и средства, които можем да наречем универсални. Така той достига и до думата проблем. Пита дали някой има проблеми, заявява, че сам той има проблеми, че трябва да решава проблеми и т.н. Помага му фактът, че думата се среща във всички европейски езици, което му обещава, че ще бъде разбран. Вероятно първоначално му оказало  влияние и онази позната някогашна телевизионна серия “Алф”, където ни се налагаше като клише “Няма проблеми!”, което в този вид и навлезе в речта ни.

И в българския език, дори в разговорната реч, когато човек не може по-ясно да назове даден въпрос, също достига до използването на думата проблем. Лошото е, че нейната поява значително ограничава речника, защото много неща могат да бъдат наречени по този начин и така често изказваната мисъл остава неясна.

Всъщност ако надникнете в тълковните речници, ще видите, че срещу проблем е записано “въпрос, който чака разрешение, спорен въпрос; задача, грижа”. От това следва, че проблем, от една страна, и въпрос, задача, грижа, от друга, са синоними, но не напълно. Все пак не всеки възникващ въпрос, не всяка възложена задача или грижа са проблем. Затова е добре е, че замяната им не става много често. Просто, всички поради мода или за улеснение предпочитат да  говорят все за проблеми. Така думата води до твърде еднотипното формулиране на мислите ни, а от това те естествено страдат заради постигнатата сухота и еднообразие.

Обратно по смисъл на думата проблем е чуждото съкращение окей, което също се проявява като универсално езиково средство. Затова често в разговорната ни реч днес се пита “Всичко окей ли е?” Затова се заявява ”Чувствам се съвсем окей“ или дори ”От това по-окей не може да бъде.”

Мнозина възразяват срещу заемането на чуждите думи в нашия език, защото така се нарушавала националната му специфика. Смятам обаче, че в оценката си за чуждите думи трябва да мислим и за други неща. Поради своята универсалност дума като окей наистина вреди на речта ни, но не защото е чужда, а защото чрез нея биват замествани различни думи, различни изрази. А така започват да се губят много нюанси на предлаганата реч.

Получава се нещо много странно. От една страна разговорната ни реч се пълни с емоционално натоварени изрази, за да проличи собственото ни отношение към нещата, за които говорим. От друга обаче, включваме съкращението окей, което има точно обратната стойност. Разбира се, не може всичко в нашето изказване да бъде наводнено със субективна оценка. Но чрез окей речта ни и се изсушава, и обеднява.

Така само с две универсални думи, заети от международната лексика - с проблем и с окей, съвременният българин успява да елиминира до голяма степен разнообразието на езиковите средства, съществуващи в българската реч. А по този начин започва да говори като чужденец на своя роден език.