BORIS PARASHKEVOV

A MODEL FOR CLUSTER ETYMOLOGICAL PRESENTATION OF

GERMANIC LOANWORDS IN BULGARIAN

(Summary)

            The article attempts to еstablish which Germanic words in Bulgarian and their derivatives are etymologically connected and how they could be presented in a compact way based on the respective hypothetical etymological form in Germanic, e.g. Germanic *halƀa- ‘half’ whence English half in half(back) and halftime (> Bulgarian халф and хафтайм) as well as German halb ‘half’ in Halbe ‘a beer glas of half a liter’ (> Bulgarian халба).      

            Положителна страна в методиката на българския етимологичен речник (БЕР 1971 сл.) е изчерпателното привеждане на суфигирани и префигирани производни и дори на евентуални сложни думи, преди да се пристъпи към етимологичния анализ на лематизираните домашни думи. Макар при този подход групирането да се натъква на известни трудности от словообразувателен и семантичен характер (вж. Дейкова 2004), чрез него се създава оптимална представа за деривационната парадигма на даден глагол или нарицателно име. Открита остава, разбира се, възможността отделни деривати да бъдат обособявани в заглавна дума и чрез препратка от базисната лема да се насочва към тях и техния коментар, срв. под мир добавката вж. към мирност, миров, мирски, мирувам, мировъзрение, мироглед (пропусната при мирясам). По недоглеждане отбелязаната под кръг препратка към окръг не е била осъществена, а не би било безинтересно да се уточни, че бълг. окръг е фонетична адаптация на рус. округ, което възпроизвежда структурата на нем. Bezirk ‘окръг’ (деглутиниран облик на лат. circus ‘кръг’, разширен с немската представка be- ‘о-, об-’). За съжаление нито сред многобройните производни под вяра, нито в обособена речникова статия не е намерило място заслужаващото специално внимание уникално име от среден род верую, чиято същност на калка от гръц. πιστεύω ‘вярвам’ (като глагол) и ‘верую’ (като съществително например в означенето на религиозната формула τό σύμβολον της πίστεως ‘символът на вярата’) разисквам в друга предадена за печат публикация. В БЕР верую фигурира само като лексикален еквивалент или синоним на опосредствено заетата чуждица кредо: крèдо книж. ‘верую’ (без обаче да се доуточни естеството на посочения източник лат. credo ‘вярвам’, а именно субстантивирано по гръцки образец І л. ед. ч. сег. вр. на глагола credere ‘вярвам, доверявам се’, обособено от член първи на Символа на вярата Credo in unum Deum... = бълг. Вярвам в един Бог...).

            При заемки в БЕР е обичайно да бъдат посочвани и техни производни на българска и/или руска почва (да речем адвокат ведно с адвокатка, адвокатски, адвокатство, адвокатствувам и др. или лема масаж с образувания в български глагол масажирам покрай употребяваното в руски и български деятелно име масажист), макар при тях нещата нерядко да опират до морфологични адаптации. Така например локален, централен естествено не са реални български деривати към чуждиците локал, централа, а автономни заемки, каквито са абонат, абонамент, абонирам или адвокат, адвокатура, или пък глобус, глобален. От икономична гледна точка при последните понякога също се практикува гнездово представяне, което впрочем е защитимо само дотолкова, доколкото групата заемки биват обявявани за възприети от международната културна лексика, без да се специфицира структурата, семантиката и изобщо историята на всяка от тях (срв. адвокат + адвокатура с ремарка “от нем. Advokatur“, но без възвеждане на последното към срвеклат. advocatura). За да се спази обаче основният принцип на етимологизуването, редно е първоизточникът на заглавната дума да бъде назован, както например при самостоятелно разискваните в БЕР кредит, кредитирам, кредитор (при тях впрочем, макар на читателя донякъде да е подсказана словообразувателната им взаимовръзка, неизказан все пак остава фактът, че в смисъл на ‘дадено на вяра’ лежащото в основата им лат. creditum e субстантивирано минало причастие на споменатия по-горе латински глагол credere ‘вярвам, доверявам се’).

            Стандартните етимологични речници на други езици процедират в общи линии по сходна методика, чиято слаба страна се проявява в това, че разнообразните префиксации, както и силно модифицираните сродни образувания и етимологични дублети, вместо да се обединят в словообразувателни гнезда, се анализират отделно, и то често без създаване на взаимовръзка чрез препращане от някоя водеща лема. За да компенсира този недостатък, Е. Зеболд предприема своеобразно систематизиране на латинизмите, включени в последното издание на един от немските етимологични речници (Клуге 2002). Така например под inspizieren (редом с производното абстрактното име Inspektion и деятелното Inspektor) той с препращаща стрелка ↗ изброява другите лематизирани в речника застъпници на пряко или косвено заети производни от лат. specere ‘гледам’ в немски: suspekt, Perspektive, Aspekt, Prospekt, Respekt, Frontispiz, Auspizien, Spektrum, spekulieren, Spiegel, despektierlich, respektive, Spektakel, speziell.

Съществуват обаче и реализирани лексикографски проекти за гнездово обхващане на лексеми от един общ корен. Представителен в това отношение е френският етимологичен речник на Ж. Пикош (Пикош 1994), в който без пространни семантични сведения под всяка заглавна дума – независимо от нейния произход – се привеждат битуващите във френски етимологично свързани с нея думи. Така под съюза mais ‘но’, който е продължител на лат. magis ‘повече’, схематично са приведени 25 думи, свързани деривационно с този галороманизъм и съдържащи апофоничния индоевропейски корен *meg-, *mag- ‘голям’. 

            С по-друга структура, с по-тесен диапазон на визираната лексика и с по-скромна етимологична информативност се характеризира също така схематичният справочник на О. Витщок (Витщок 1980) за латинските и гръцките елементи в немския език. Под изредените като заглавна изходна база деривационно свързани отново с глагола specere латински думи spectare ‘оглеждам, разглеждам’, spectaculum ‘гледка, зрелище, представление’, speculum ‘огледало; образ, подобие’, speculari ‘наблюдавам’, species ‘вид, изглед, образ’, -spicere ‘-глеждам’ (с минало причастие -spectus) в него са приведени употребявани в немския език техни застъпници или производни, повечето от които са намерили достъп и в български и имат лексикално съответствие в спектакъл, спекулирам, спекулация, спекулант, спекулативен, специя, специален, специалитет, специализирам, специалист, специфичен, специфицирам, спектър, спектрален, аспект, конспект, инспициент, инспектор, проспект, перспектива, респект, респективно, респектирам.

            Излишно е да се пледира колко полезно би било създаването на аналогично лексикографско помагало, което на принципа на гнездовата система да инвентаризира използваните в нашия език гърцизми и латинизми (включително романските им рефлекси), на които е присъщо единно етимологично първоначало (срв. примерните речникови статии с изходна база лат. arcus ‘дъга, извивка; лък’ и iacio ‘хвърлям’ у Парашкевов 1989: 209-212). Това е желателно в толкова по-голяма степен, след като изучаването на класическите езици отдавна е занимание само на твърде тесен кръг от българската интелигенция, докато на нея като цяло й липсва семантична и граматична опора (да не казвам грамотност) при употребата на изковани на гръцко-латинска основа термини. Не случайно именно в нейната реч се ширят недомислия от рода на “конкретика” или пък произносителни и правописни отклонения, каквито личат при “експлоадирам”, “индентифицирам”, “компроментирам”, “корегирам”, “склуптура”, “транскрибция”, “трансцедентен”. В помагалото, представляващо снабден със семантичен и етимологичен коментар лексикон, ще намерят място немалко любопитни подробости като тази, че към изброените по-горе производни от specere латинизми следва да се добави румънската заемка спекула; че в галицизма сюжет се крие лат. subiectus м. р. букв. ‘подхвърленото’, чийто ср. р. subiectum лежи в основата на субект; че френ. maîtresse, дало началото на метреса (чрез английски също на мисис и мис), първоначално е означавало ‘стопанка; учителка’ и е женскородовото съответствие на френ. maître (по-старо maistre) ‘повелител, стопанин; учител’, галоромански рефлекс на лат. magister ‘предстоятел; учител; майстор’, което с посредничеството на различни езици е дошло у нас както в сравнително адекватен вид – магистър, така и в модификациите майстор, маестро, мистър, маса (обръщение на робите към своя американски господар), в свързан вид също в мастербокс, метърдотел. Едва в рамките на такава своеобразна сводка ще се открои връзката на кредо както с кредит и т.н., така и с акредитив, ще се прозре основанието да се обявят за сродни привидно несъвместими означения като десерт, сержант, сервиз, консерва, консерватория, обсерватория, презерватив, резервоар, а под заглавна дума regula ще стане възможно деривационно обусловените регулирам, регулация, регулатор, регулативен, регламент, реглаж да бъдат анализирани редом с релса като редериват от релси, което отразява рус. рельсы, мн. ч. на рельс, а то от своя страна – английската множествена форма rails на романизма rail, възприет от наследника на regula във френски rail ‘релса’, префиксално производно от което е глаголът derailer – източник на българския дерайлирам букв. ‘излизам от релсите’.

На фона на гръцко-латинската компонента в нашия език, специфична част от която представляват думите, възприети непосредствено от средно- и новогръцки, делът на германизмите в български е значително по-скромен. Под това наименование освен словните единици от малобройната, но доста спорна група на общославянските заемки от германско потекло, към които спадат немногото готизми, по принцип могат да се обединят преди всичко тевтонизмите (немскоезични заемки, включващи регионалните подгрупи на австризмите и хелветизмите съответно от баварско-австрийско и швейцарско потекло), англицизмите (заемки от британския и американския английски), нидерландизмите (застъпващи най-вече възприети чрез руския език морски термини, чието разграничаване от северно- или долнонемските понякога е невъзможно и нецелесъобразно) и няколкото безспорни скандинавизми (опосредствени заемки от старонордски и от неговите наследници датски, шведски, норвежки, исландски).

Преди да бъде предложен примерен модел за гнездово етимологично представяне на германизмите в български, нека бъдат фиксирани следните предпоставки за оформяне на въпросните гнезда. В най-общ вид целта е да се установи етимологичната общност на регистрираните в българския език заемки и части от заемки от германско потекло. Редно е при това да се държи сметка за степента на етимологичната общност, проявяваща се в две форми: а) етимологично родство, изразяващо се в това, че между заемките съществува деривационна обусловеност, и б) етимологична тъждественост, изразяваща се в това, че заемките са застъпници на една и съща дума или на нейни словоформи, тоест имат статут на етимологични дублети. При гнездовото представяне било на единия, било на другия тип германизми, установили се в нашия език във вид на симплекси, деривати или части от композиции, е логично и целесъобразно да се изхожда от реконструирана и маркирана с астериск (поставена в началото звездичка *) германска форма на частта на речта, към която в крайна сметка възлизат заемките или съставките на заемките от дадено гнездо и която дава право те да бъдат обединени в това гнездо. В съгласие с този критерий са оформени следните примерни етимологични гнезда, в общи линии вече концептуално предложени в друга публикация на автора (вж. Парашкевов 2005):

*aƀa наречие, означаващо отдалечаване, унаследено в немски като предлог ab ‘от’ и като представка ab- ‘от-, из-, пре-’, а в английски – като наречие за отдалечаване off и като предлог of ‘на’, застъпени съответно в àбзецер, àбзац (вж. *satja-), респ. в плèйоф ‘състезания с елиминиране на загубилия отбор или състезател’ (< англ. play-off сщ. с първа съставка play ‘игра’), в офшòр ‘стопанска дейност, която се развива извън юрисдикцията на крайбрежна страна и не подлежи на данъчно и митническо облагане’ (< англ. offshore сщ. с втора съставка shore ‘бряг’, тоест букв. ‘извън брега’), в офсèт ‘непряк печат, при който изображението най-напред се пренася от металната плоча върху каучуков цилиндър и после се печата на хартия’ (чрез рус. офсéт и нем. Offsetdruck ‘офсетов печат’ заемка от англ. offset printing, елиптично offset сщ., адекватно по структура с абзац), в името на столицата на Тринидад и Тобаго Порт ъф Спейн (< англ. Port of Spain букв. ‘пристанище на Испания’) и в екзотизма файфоклок (частична заемка от англ. five-o’clock tea ‘чай със закуски в пет часа’, състоящо се от five ‘пет’, o’ деформирана форма на of, clock ‘часà; часовник’ и екзотизма от китайски произход tea, етимологично тъждествен с бълг. чай).

*benda- (покрай аломорфите с германски а- и нулев отглас *band-, *bund-) ‘завързвам, свързвам’ > нем. binden сщ., застъпено в български с производните биндер ‘главна свързваща греда’ (< нем. Binder), биндунг/ биндунга ‘скрепление – приспособление в средата на ските за пристягане на скиорските обувки’ (< нем. Bindung), бинт ‘тясна ивица от памучна тъкан за превързване на рани’ (< рус. бинт < нем. Binde, срв. стфранк. *binda > френ. bande ‘лента, ивица, превръзка’ с производни bander ‘завързвам; превързвам’, респ. bandage ‘превързване; превръзка’, откъдето идват бълг. бандàж с деноминала бандажирам), банд ‘връзка, нашивка’ с графосемантичен етимологичен дублет бант ‘лента с изрязани като лястовича опашка краища, прибавяна към лентата на орден; лентовидно украшение’, съдържащи се както в изолùрбанд ‘специална лента за изолиране на електрически проводници’ (< нем. Isolierband сщ. с детерминант основата на isolieren ‘изолирам’ < френ. isoler < итал. isolare букв. ‘превръщам в остров’, към isola ‘остров’ < лат.  insula сщ.), акселбàнт/ екселбàнт ‘шнур през дясното рамо в униформата на някои военни чинове’ (заето с руско посредничество от нем. остар. Achselband с детерминант Achsel ‘рамо’), така и в бàнциг/ бàндзеге ‘лентова резачка, лентовиден трион’ (за детермината вж. *segō(n)-), и с фоно- и морфосемантичен етимологичен дублет пàнта ‘метално приспособление за окачване на врата или прозорец към рамката’ (със сърбохърватско и/или румънско посредничество от баварско-австрийския облик Pant на нем. Band), пàнделка ‘използвана за украса платнена лента’ (с румънско и унгарско или хърватско посредничество от баварско-австрийското умалително Pandel/ Pantl ‘лентичка’), бунт ‘въстание’, доколкото традиционно се извежда чрез руски и полски от срвиснем. bunt ‘съюз, комплот’, унаследено в нем. Bund ‘съюз, федерация' с композиционна форма Bundes-, детерминант например в Bundestag, станало известно в екзотизма Бундестаг ‘парламентът на Федерална република Германия’ (с детерминат Tag букв. ‘ден’, а като съставка на институционални наименования със запазено някогашно правно значение ‘ден и място за правно разискване’) и др.

*greipa- (покрай аломорфите с германски а- и нулев отглас *graip-, *grip-) ‘хващам, улавям’ > нем. greifen сщ., застъпено в български с производните грàйфер ‘захващащо приспособление на машина или подемен кран; релефно оформление на подметка или автомобилна гума’ (< нем. Greifer), гриф ‘дървена или пластмасова подложка под струните на музикален инструмент’ (декомпозирано от нем. Griffbrett сщ. с детерминат Brett ‘дъска’) и евентуално грип ‘заразно заболяване’, доколкото неговият френски прототип grippe сe етимологизува като отглаголно име към gripper ‘хващам, сграбчвам’ (< стфранк. *grīpan = нем. greifen), а не като заемка от рус. хрип.

*greuda- ‘стрит, разтрит; пясък, трошляк’ покрай аломорфа с германски а-отглас *grauda- ‘груб, едър’ (в прародство с бълг. груда ‘буца’), унаследени съответно в нем. Grieß ‘ситно смляно жито’, откъдето е заето бълг. грис сщ., респ. в нем. groß ‘голям’ и нидерл., долнонем. grооt сщ., застъпени в бълг. грос ‘едър план при филмови снимки’ (декомпозирано от нем. Großaufnahme с детерминат Aufnahme ‘снимка’, срв. също спортния термин грòсмайстор < нем. Großmeister, чиято втора съставка възлиза – както и бълг. мàйстор – към лат. magister ‘предстоятел; надзирател; учител’) с етимологичен дублет мореплавателния термин грот < рус. грот, декомпозирано от нидерл. grootzeil ‘платно на ветроходна лодка или на гротмачтата’ (букв. ‘голямо платно’ с детерминат zeil ‘платно’, срв. също грòтмачта ‘най-високата мачта’ < рус. гротмачта сщ., обособено от нидерл. groote mast или долнонем. grotmast сщ., букв. ‘голямата мачта’.

*halƀa- ‘половин, полу-’, унаследено с частично запазено произношение на звучния билабиален спирант /ƀ/ в англ. half 'половин' и с прехода му в експлозив в нем. halb сщ., застъпени във футболните термини халф ‘полузащитник’ (побуквено изчитане на англ. half сщ., изолация от half-back сщ. с втора съставка back ‘заден; състезател от задната линия’) и хàфтайм ‘полувреме’ (възпроизвеждащо адекватно англ. half-time сщ. с детерминат time ‘време’), респ. в хàлба ‘чаша за бира с вместимост ½ литър’ – заемка от бав.-австр. Halbe, получено елиптично от словосъчетанието eine halbe Maß (Bier) ‘половин мярка (бира)’.

*hallō- с предполагаемо значение ‘навес, покрито място’ > англ. hall ‘зала, салон’ и нем. Halle ‘покрито помещение’, застъпени в англицизма хол ‘вестибюл’, респ. в тевтонизмите хàле ‘голямо помещение за промишлени, търговски и изложбени цели’ (с изместено върху изгласа началословно немско ударение също в композицията бирхалè ‘просторно питейно заведение за бира’ < нем. Bierhalle сщ. с детерминант Bier – източник на бълг. бира, в крайна сметка вероятно от народнолат. biber ‘напитка’, образувано към лат. bibere ‘пия’) и хàли, въведено в употреба по образец на нем. Markthalle ‘покрит пазар’ (с детерминант Markt ‘пазар’, заедно с англ. market сщ. – съдържащо се в чуждиците супер-, хипермаркет – възприето от късен фонетичен вариант на лат. mercatus ‘покупка, пазар’) и на централните парижки хали les Halle (мн. ч.!).

*laidja- 'водя' > англ. to lead ‘водя’ и нем. leiten ‘водя, ръководя’, намерили място в български чрез получените от тях деятелни имена leader и Leiter съответно в лидер ‘водач, водещ’ и в композицията гàулайтер ‘самовластен управител’ – преносна употреба на застъпника на немския историзъм Gauleiter ‘управител на област в рамките на Третия райх’ (с детерминант наименованието на териториалната единица Gau), като основата на немския глагол освен това е първа съставка на абстрактното съществително лàйтмотив ‘водещ мотив в литературно или музикално произведение; ръководна мисъл’ (< нем. Leitmotiv сщ. с детерминат възприетата и в български чуждица мотùв – субстантивиран ср. р. motivum на срвеклат. motivus ‘движещ, подбудителен’, производно от миналата причастна основа mot- на лат. movere ‘движа’).

*rebja- ‘ребро’ (като индоевропеизъм в смисъл на ‘покриващото, засводяващото’ сродно със словообразувателно различния праславянски прототип на бълг. ребро), унаследено в стнорд. rif ‘ребро’ и англ. rib сщ., застъпени чрез нем. Riff и рус. риф в мореплавателния термин риф ‘верига от подводни или издадени над водната повърхност скали’, респ. в текстилния рипс ‘тъкан с надлъжно изпъкнали като ребра нишки’ (< нем. Rips сщ., представляващо кръстоска от английската множествена форма ribs и нейния застъпник във френски reps със същото значение), срв. и рядкото терминологично означение за прекарана през каландър хартия с грапава повърхност герипт, възпроизвеждащо определението в немското словосъчетание geripptes Papier букв. ‘хартия на ребра’, където gerippt е миналото причастие на глагола rippen ‘придавам вид на ребра’, образуван от Rippe ‘ребро’ – немския когнат на англ. rib и стнорд. rif.

*satja- ‘поставям’ (каузативен глагол към *setja- ‘седя’ < ие. *sed- сщ., от което с ē-отглас иде праслав. *sĕsti/ *sĕdĕti в бълг. седя с каузатив садя) > нем. sеtzen ‘поставям’ и англ. to set сщ., застъпени в немските заемки àбзèцер ‘насипообразувател, насипна машина’ и àбзàц ‘отстъп – празното място пред нов ред; част от текст между два нови реда’ (< нем. Absetzer сщ. и Absatz сщ., съответно инструментално производно и поствербал с отстранен преглас към префигирания глагол absetzen ‘свалям’, за чиято представка вж. *aƀa), ерзац ‘заместител’ (< нем. Ersatz сщ., поствербал с отстранен преглас към префигирания глагол ersetzen ‘замествам’) и в английските сет ‘шестгеймова част от партия тенис’ (< англ. set сщ., букв. ‘комплект; група; апарат’, субстантивация на глагола to set, срв. и офсет под *aƀa).

*segō(n)-, *sagō- ‘трион’ (окситонично производно към ие. *sek- ‘режа, сека’, към което с ē-отглас чрез праслав. *sĕkti/ *sĕkāti възлиза и бълг. сека) > срвиснем. sege/ sage сщ. > нем. Säge сщ., застъпено в свързан и отчасти деформиран вид в дърводелските термини бàнциг/ бàндзеге ‘лентов трион’ (вж. *benda-), лòксег ‘тънък трион за изрязване на отверстия, злодейка’ (< нем. Lochsäge сщ. с детерминант Loch ‘отвор, дупка’), диал. лòпцик ‘малко трионче’ (от диалектен облик на нем. Laubsäge ‘трионче за ажурно резбарство, резбарски лък’ с детерминант Laub ‘шума’) и диал. жàга ‘дълъг трион за рязане на дървета и трупи’ (чрез срхрв. žaga ‘голям трион’ от срвиснем. sage ‘трион’ със специфичното за IX-XIII в. произношение на s като звучен или беззвучен шипящ спирант [ž], респ. [š], на което впрочем се дължи странният на пръв поглед гласеж Париж за френ. Paris, както и наличието на звукове  [ш] и [ж] в грош, пушка, ружа).

*skapja- ‘създавам’ > нем. schaffen сщ. с деятелни имена Schaffner ‘кондуктор’, застъпено в български с лексикографски регистрираното шафнер ‘разпоредител в спален вагон’, и образуваното вероятно в прибалтийски немски говори обредно означение Schaffer, което чрез рус. шафер е източник на бълг. шафер; с отглаголни имена Geschäft ‘сделка’, възприето чрез рум. geşeft ‘нечиста сделка’ ведно с производното gheşeftar ‘занимаващо се с гешефти лице’ в бълг. гешефт и гешефтар, и отмрялото ствиснем. scaf ‘творение; свойство’, срвиснем. schaft сщ., запазено като наставка -schaft например в производното от Land ‘земя, страна’ нем. Landschaft ‘местност; пейзаж’ – източник на ландшафт ‘част от земната повърхност, характеризираща се със специфични признаци’.

*skeuta- (покрай аломорфа с нулева отгласна степен *skuta-) ‘мятам; стрелям’ > англ. to shoot ‘стрелям’, застъпено в спортния термин шутирам ‘ритвам силно топката’ (с производно шут ‘нанесен удар по топката’ за англ. shot), и нем. schießen ‘стрелям’, чийто девербатив с нулева отгласна степен Schuss ‘изстрел’ и с преносно значение ‘спускане със ски право надолу’ е зает в шус сщ., срв. и префигираното с нем. durch- ‘про-’ производно име Durchschuss ‘(метална пластинка за правене на) разредка при печатарски набор’ в заемката дурхшус сщ. с новообразувано деноминално производно дурхшусирам ‘правя разредка при набор на текст’ за нем. durchschießen сщ.

*sleuta- (покрай аломорфите с германски а- отглас и с нулев отглас *slauta-, *sluta-) ‘затварям’ > нем. schließen сщ., към чийто а-отглас е образуван дериватът Schloss ‘ключалка’, застъпен в опосредствено възприетата калка замък ‘твърдина с възпиращо предназначение’ и в производното деятелно име шлосер (< нем. Schlosser ‘майстор ключар’), докато нулевият отглас се съдържа в префигираните с an- ‘при-’ и aus- ‘из-’ Anschluss и Ausschluss, дали началото на историзма аншлус ‘анексиране на чужда територия, в частност присъединяването на Австрия към Германия през 1938 г.’ и на печатарския термин аусшлус ‘метални късчета за запълване на пространството между думи’;

*wreita- (с нулева степен на отгласа *writ-) ‘издълбавам, очертавам, рисувам’ > нем. reißen ‘скъсвам, раздирам’ (унаследено от срвиснем. rīzen ‘разкъсвам; чертая, пиша, рисувам’ с когнат англ. to write ‘пиша’), застъпено в детерминанта на райсмас ‘чап, инструмент за изтегляне на линии, успоредни с ръба на изделието’ (< нем. остар. Reißmaß сщ. c детерминат Maß ‘мярка’), на райсфедер ‘чертожен инструмент за нанасяне на линии с туш’ (< нем. Reißfeder сщ. с детерминат Feder ‘перо’), на райсшина ‘чертожно приспособление за нанасяне на водоравни и отвесни линии’ (< нем. Reißschiene с детерминат Schiene > бълг. шина) и на рашкул ‘въглен за рисуване’ (чрез рус. рашкуль от бав.-австр. Reißkohle сщ. с детерминат Kohle ‘въглища; въглен за рисуване’), в опосредствената заемка рисувам (< срвиснем. rīzen) с производни етимологичните дублети рисунка и рисунък (чрез рус. рисунок от пол. rysunek ‘рисунка’), докато нулевата отгласна степен е налице в абрис ‘окомерна безмащабна снимка на местност с нанесени само точки и линии’ (< нем. Abriss сщ., производно от префигирания глагол abreißen ‘откъсвам’, остар. ‘очертавам контурите на образ’, вж. *aƀa), в рицовка ‘зарязване на картон, за да се улесни прегъването му’ (оформено на базата на нем. Ritzen, субстантивиран инфинитив на интензивума ritzen ‘врязвам’) и в риц ‘машина за рицоване’ (декомпозирано от нем. Ritzmaschine сщ.).

В зависимост от дълбочината на извършвания анализ и от обхващането на безконтролно нарастващия брой англицизми в съвременния български език едно сравнително-историческо изследване в съответствие с принципите на изложения тук модел може да се превърне в пълноценна студия или поне в обзор на етимологично сродните и етимологично тъждествените симплекси, префиксални и суфиксални производни и композиции сред германизмите в български в съпоставка с евентуални прасродни славянизми и/или с проникнали в нашия език романизми и гърцизми. Върху неговите резултати впоследствие с гарантирана достоверност би могло да опре етимологичната си справка всяко лексикографско помагало.        

ЛИТЕРАТУРА

            БЕР 1971 сл.: Български етимологичен речник. І-VІ (а - словàр²). Издателство на Българската академия на науките, С.

            Витщок 1980: Latein und Griechisch im Deutschen Wortschatz. Lehn- und Fremdwörter altsprachlicher Herkunft. 2. Auflage. Überarbeitung und Neuentwicklung Otto Wittstock. Volk und Wissen, Berlin.

            Дейкова 2004: Дейкова, Хр. Проблеми при производните в етимологична статия от гнездови тип (върху материал от “Български етимологичен речник”). – БЕ, LI, № 4, 74-78. 

            Клуге 2002: Kluge, F. Etymologisches Wörterbuch der deutschen Sprache. Bearbeitet von Elmar Seebold, 24., durchgesehene und erweiterte Auflage. Walter de Gruyter, Berlin/New York.

            Младенов 1941: Младенов, Ст. Етимологически и правописен речник на българския книжовен език. Христо Г. Данов, С.

            Парашкевов 1991: Парашкевов, Б. Концепция за системно етимологично представяне на някои чужди думи в български. – В: Годишник на Софийския университет 82/1, 207-215. С.

            Парашкевов 2005: Paraschkewow, B. Bemerkungen zur etymologischen Kennzeichnung der Germanismen in der bulgarischen Lexikographie. – In: Kontrastive Lexikologie und zweisprachige Lexikographie, Germanistische Linguistik 179, hrsg. von B. Igla, P. Petkov und H.E. Wiegand. Olms Verlag, Hildesheim/Zürich/New York, 71-78.

            Пикош 1994: Picoche, J. Dictionnaire étymologique du français. Dictionnaires le Robert, Paris.