Новите паразити  

На времето бях писал, че българинът като че ли започна да се отказва от дразнещото „ъкане” в началото на изказванията си, но обажданията на читателите напоследък, а и личните ми наблюдения оборват това твърдение. Наред с „ъкането” обаче напоследък все по-често се появяват и разни паразитни думи и изрази, сред които на първо място вече невинаги е значи. Днес паразитна е и думата вижте, която се появява в речта като въвеждаща, за да помогне сякаш на човек да се съсредоточи, докато я изговаря. Особеното е обаче, че докато значи се появи под влияние от руски, вижте идва от английски и при него се проявява и още нещо - говорещият сякаш търси чрез него и някакъв по-близък контакт с онзи, с когото разговаря. И това става още в началото на изказването. Разбира се, паразитно е и онова въвеждащо родно ами, еми, ми, което все по-често ни се натрапва, макар при него да липсва търсения контакт.

Много подобен на вижте е паразитът нали, с който се набляга на желанието за връзка със събеседника, за подкрепа от него при изказването на мисълта. Така е например в изречения като Ние трябва да защитим… нали… приетата позиция на българското правителство. Навлизането на нали като паразит обаче не става под чуждо влияние, но въпреки това то пак дразни. Дразни по същия начин, по който и разбираш ли или само разбираш (но със същия смисъл, както личи и от интонацията), и по английски образец се промъква в речта ни, за да помогне на говорещия.

Общото за паразитите е, че те се появяват най-често в началото на изречението. Така става обикновено със значи и вижте. Съществува обаче възможност паразитът да се промъкне и в неговата среда. Това се случва с нали, разбираш (ли), а и знаеш (ли). При него пак има влияние от руски и наред с всичко друго се търси допълнително усещане за контакт със събеседника.

Днес към всички изброени паразити се добавя и много разпространеното паразитно така. Всъщност в езика ни съществуват два съвършено различни паразита така. След като вече сме казали нещо, идва едно така. Сякаш говорещият сам дава оценка на вече изказаното или поне чрез него ни подсказва, че въпросът, по който е говорил, е изчерпан. А, от друга страна, това така дава и тласък да се започне следващата мисъл.

Другото паразитно така се среща преди всичко в средата на изречението. То се среща в изречения като Искам да предложа едно категорично… така… мнение по въпроса. Това така е особено дразнещо, защото в речта на мнозина то, вероятно и поради неосъзнатата мода, е прекалено често употребявано. И от много такива досадни така в речта понякога може да се загуби точно онова, което те искат да изкажат.

Обикновено паразитите служат сякаш за някаква псевдоопора в изказванията ни, което значи, че ни помагат да придадем външно по-плавно движение на словото си (и на мисълта си). Лошото обаче е, че когато се разглежда цялото изказване на даден човек, паразитните думи и изрази може да са толкова много в него, че самата изказана мисъл да се загуби сред тях и така да се затрудни словесното общуване.