PAVLINA SIVOVA-TSANKOVA

THE SPEECH OF BULGARIAN UNIVERSITY STUDENTS IN

GERMANY: SOCIOLINGUISTIC PROBLEMS

(Summary)

            The study presents a research on the speech of Bulgarian university students living in Germany and is based on a fieldwork carried out in 2004. It investigates the regular relationship between "academic migration" and linguistic change, and draws on a corpus of recorded interviews as well as on the spontaneous speech of a large number of informants.   We analyse the communicative competence of the community in order to demonstrate that variation choice could be regarded as an indicator of both social aspirations and identity affirmation. The network structure was defined using Bortoni-Ricardo`s urbanization and integration index. We have examined cases of co-migration opposite to individual migration which often lead to redefinition of the internal relations of the migrating unit. The study likewise discusses the way whereby the individual faced with the change of social and linguistic context maintains her/his own biographical continuity.

            През последното десетилетие сме свидетели на интензивна миграция на източноевропейци към западна Европа. Влиянието на глобализацията доведе до промяна на миграционните модели и до появата на нови: често интеграцията в страната домакин е заменена от циркулираща миграция, при която, благодарение на новите комуникационни технологии, мигриращите индивиди са в състояние да поддържат контакти отвъд националните граници, а асимилацията им в новата среда не е задължителен момент; вместо това диаспорните общности развиват стабилни междунационални връзки, водещи до появата на транснационални пространства в пределите на Стария континент, из които членовете на въпросните общности “циркулират”(Баш 1997). Тук трябва да бъде причислена и “академичната” миграция, а именно обучението на източноевропейски, в частност български студенти във висшите учебни заведения на западна Европа. Немалко внимание учените отделят на икономическите и политическите последствия, произтичащи от този процес, но на факта, че те представляват и една нова социолингвистична реалност, досега са посветени недостатъчен брой изследвания.

Настоящата статия представя резултатите от теренно проучване на речта на българската студентска общност в гр. Мюнстер, Германия, осъществено през есента на 2004 г., което изследва връзката между “академичната” миграция и лингвистичните промени. Тъй като изследването е само част от по-обширен проект и получените резултати следва да бъдат потвърдени, представени са само методите на проучването, както и някои хипотези.

При избора на информанти сред българската студентска общност в Германия се спрях на студентите в сравнително малкия град, но същевременно един от най-големите университетски центрове на Федералната република – Мюнстер. По официални данни, предоставени ми от ръководството на Университета, броят на българските студенти е 438 и заедно със записаните в други висши учебни заведения в града надхвърля 700. Взет беше под внимание и фактът, че повечето студенти живеят в непосредствена близост, тъй като масово ползват университетските общежития, като в някои от тях 70 % от обитателите са българи. Тези обстоятелства насочиха вниманието ми към възможността българските студенти в Мюнстер да съставляват социолингвистична група, която на основата на общи етносоциални характеристики да споделя и общи закономерности при употребата на българския език. За определянето на тази речева общност е необходимо от една страна очертаване на границите й, а от друга - разграфяване на полето й на съставящите я елементи и връзките между тях. В такъв смисъл се налага избор на контролна група от студенти, учещи в България, която да представлява социален еквивалент на сънародниците им в Германия, а също така проследяване на динамичните отношения между общността и “средата гостоприемник”.

Пълния текст четете в кн. 2/2006 г. на сп. “Български език”.