Преглътнатият предлог В

            Все по-често в съвременната ни писмена и устна реч се срещат изречения от вида “Следствие на продължителните преговори с жителите на общината се стигна до относително задоволително решение по въпроса.” Или: “Следствие на рязкото нарастване на количеството на пътно-транспортните инциденти броят на загиналите естествено се увеличава.” Или дори: “Следствие приетата нова програма майките ще останат по-дълго време да се грижат лично за децата сие”.

Разбирането на смисъла на тези изречения е трудно, защото ролята на съществителното следствие, свързано с предлог или направо със следващото име, е неясна. Във всички случаи като че ли става дума за подлог на изречението - следствие на преговорите, но тогава текстът трябваше да гласи Следствие на продължителните преговори с жителите на общината е, че се стигна до относително задоволително решение по въпроса. Тогава? Вероятно това е обстоятелствено пояснение, но в него липсва някаква съставка.

В съвременния български език действително се употребява съчетанието в следствие, което значи “като следствие”, “като резултат”, изпълняващо в изречението именно ролята на обстоятелствено пояснение. За да се разбере, че и в тези случаи става дума за същото съчетание, необходима е обаче непременно употребата на предлога в. Това, че в устната реч този предлог може да не се чуе, съвсем не ни дава основание да го пренебрегваме и при писане. При това според съвременните правописни правила се наложи дори, поради неизменяемостта на съществителното, да се достигне до слятото писане на двете думи - вследствие, за да се роди ново наречие, което не може произволно да се осакатява поради нашата небрежност при говорене. 

И в изречения от вида “Всеки случай трябва да признаем, че мнозина са били подведени” или “Вземи справката всеки случай със себе си” или “Тя всеки случай ще се яви на утрешния изпит дори и неподготвена” се налага употребата на предлога в. Инак съчетанието всеки случай също озадачава при анализа на изречението и затруднява въприемането на смисъла му.

Този път не е ясно дали не става дума за някакво допълнение - Трябва да признаем всеки случай, тоест всичко. Такова тълкуване действително е възможно, въпреки че интонацията, а понякога и запетаите, написани край съчетанието, подсказват съвсем недвусмислено, че то тук е в ролята на обстоятелствено пояснение. При това и значението му е отчасти променено, тоест фразеологизирано, защото означава “непременно”.

Преди повече от половин век езиковедите за пръв път започват да говорят за този вид грешки, но те и досега продължават да се срещат най-вече под влияние на небрежния изговор, в който предлогът в се загубва. Този факт обаче в никакъв случай не ни позволява след като той се пропуска в устната реч, да го изпускаме и при писане. Употребата на предлога в е задължителна и в съчетание със следствие, и с всеки случай, когато те се използват в изречението, за да пояснят обстоятелствата, при които протича действието.