За разните извинения

Ще започна с това, че думите извинявам се и извинете са дублети в нашия език, което означава, че са равностойни по употреба и значение. Те често се появяват в речта ни наред с други изрази като моля, извинете или моля за извинение, срещани обаче в по-сложни изказвания. Общото при всичките обаче е, че с тях някой иска извинение, моли за извинение.

Някои хора смятат, че извинявам се трябва да се разбира в смисъла „извинявам себе си” и заради това не бива да измества извинявайте. Както е посочвано многократно обаче, невинаги глаголът с възвратна форма има възвратно значение в обикновения смисъл на думата и заради това подобно тълкуване за дадения случай е пресилено.

Въпреки всичко обаче мнозина смятат, че трябва да се даде предпочитание тъкмо на възвратната глаголна форма извинявам се, защото осигурява по-голяма яснота в речта. При това обикновено се сочи, че тя звучи по-деликатно в сравнение с обикновената форма за повелително наклонение. Причината  за избора на този израз на молба е, че при него се набляга преди всичко на състоянието на виновния, който е осъзнал грешката си.

Други смятат, че трябва да бъде предпочетена формата извинявайте като молба за извинение. Обикновено обяснението в такъв случай е, че чрез израза вниманието вече е насочено към дирене на снизхождение от другия, когото виновният моли за прошка на провинението си.

Все пак сравнението с останалите възможности за искане на извинение, съществуващи в езика ни (ще ви припомня само случая с чуждото пардон), показва, че имаме пълна свобода да използваме и двете думи, които формално се различават помежду си. Между тях не съществува някаква съществена разлика в смисъла, а само се набляга на различната степен на деликатност при молбата за прошка.

Понякога в речта ни в описаните случаи може да се появи и друга повелителна форма - прощавайте, но това става все по-рядко, защото мнозина я възприемат като остаряла и търсят друг начин да изразят извинението си. Същото, и дори в още по-голяма степен, важи и за простете, което вече почти не се среща

Днес под влияние на английски като подкана за извинение започна да се употребява и формата съжалявам, но тя не е много подходяща. Ако се замислим, ще установим, че с избора на този глагол ние наистина изразяваме съжалението си, но в никакъв случай с него не искаме и извинение от човека, към когото се обръщаме.

Поради модата, и преди всичко под влияние на преводите съжалявам започна да се употребява понякога и съвършено не на място. В български ние сме приели да употребяваме клишето моите съболезнования, когато изказваме съчувствието си към някого при смъртта на негов близък човек. Заради съвсем неподходящо е в такъв случай да се прибягва отново до съжалявам, както става напоследък. Вярно, че в бита, подобна употреба рядко се наблюдава, но за сметка на това в преводите тъкмо това е предпочитаната форма, колкото и да е смущаваща тя.