„Как да отреагирам?”

Във всекидневната си езикова практика ние съвсем свободно използваме съществуващите глаголи, които могат да представят действието и в неговата завършеност, и в неговото протичане, като не допускаме смесване при употребата им. При глаголите, образувани с наставката -ирам, като изолирам, коментирам, координирам, провокирам, ремонтирам, спекулирам, телефонирам, цитирам, обаче твърде често се правят грешки имено в това отношение. Тези глаголи бележат едновременно и действието като завършено, и в процеса на извършването му. Затова изборът на конкретния смисъл става ясен само от контекста, в който са употребени те.

Възможността на един и същ глагол да бележи действието и по двата начина не е типично явление за нашия език. Заради това грешките при глаголите с наставка -ирам  се дължат не толкова на незнание, а най-вече на желанието ни те да бъдат приравнени към останалите глаголи в български и да отразяват действието само по един начин.

За да се подчертае например, че действието се извършва в момента, но не е завършено,  глаголът с наставка -ирам често се употребява, като в него се вкарва допълнително наставката -в-  - ирвам. Причината за това е, че твърде често тъкмо тази наставка бележи протичането на действието при останалите глаголи в българския език. Така в речта ни организирам се превръща в организирвам, ремонтирам става ремонтирвам, структурирам – преминава в структурирвам, а приватизирам - в приватизирвам. Правилно обаче е да се остане само при организирам, ремонтирам, структурирам и приватизирам, а новосъздадените форми изобщо да не се употребяват, защото са ненужни.

Другата грешка, която се дължи на двойственото поведение на глаголите с наставка -ирам, е присъединяването към тях на ненужни представки, защото така най-често в българския език се достига до глаголи, които бележат действието като завършено. Затова се появява заангажирам вместо само ангажирам, отреагирам вместо реагирам, проконтролирам вместо контролирам. От тези новосъздадени форми в езика ни също няма нужда и те трябва да се избягват. При това не бива в тях да се вкарва и наставката -в- – заангажирвам, отреагирвам, проконтролирвам, както често става.

Дадените препоръки обаче не важат за всички случаи, защото понякога с помощта на представките се създават действително нови глаголи, съдържащи наставка -ирам. Има съществена разлика в смисъла между формирам и образуваните от него деформирам, реформирам или сформирам, както има разлика между групирам, прегрупирам и сгрупирам или пък между структурирам и преструктурирам.

Специфичното обаче е, че и тези нови глаголи поради това, че съдържат наставката -ирам, бележат действието и като завършено,  и в процеса на протичането му. Това означава, че  и при тях не бива да се появява наставката -в-, за да внася някакви ограничения. В езика ни няма място за форми като сформирвам, преструктурирвам или прегрупирвам, защото глаголите са само сформирам, преструктурирам или прегрупирам.