Пристрастно напомняне   

Преди около двайсет и пет години в речта на печата за пръв път се прокрадна думата нелицеприятен. Тогава тя се използваше преди всичко от литературните критици, но след това те като че ли я позабравиха. Причината за появата й трябваше да се търси като че ли преди всичко в стремежа да се избегне езиковото клише, да се вкара нова, по-оригинална дума, която да разнообрази текста и да обогати емоционално контакта между пишещия и неговия читател.

Днес думата нелицеприятен обаче е на мода и ще я срещнете не само във вестниците, но и ще я чуете от много, различни хора. Говори се за нелицеприятен диалог, за нелицеприятен въпрос, нелицеприятна тема, нелицеприятно мнение или нелицеприятно решение. Естествено, чува се и противоположното прилагателно - лицеприятен, пак в съчетания със същите думи.

Основните ми възражения срещу употребата на тези думи, против които и друг път съм писал, са в това, че когато ги употребяваме, ние сме привлечени преди всичко от тяхната странност, а всъщност не знаем какво означават. Макар и на пръв поглед да ни се струва, че поради ясната им структура тяхното съдържание е ясно, това съвсем не е така.

Действително и съществителното лице, и прилагателното приятен се употребяват в езика ни и така се създава впечатлението, че в български в търсене на по-особен, експресивен израз се е създала нова дума. Това би означавало, че значението й като на сложно образувание трябва да бъде сума от значенията на използваните елементи. Така поне го очаква носителят на нашия език, който познава законите му и търси и в този пример тяхното потвърждение.

Всъщност обаче прилагателното лицеприятен не означава, че някой е приятен на някого, както може да се предположи. Същинското значение на думата е “пристрастен”. Нелицеприятен пък съответно означава “безпристрастен”. А това, както личи, не може да се изведе направо от смисъла на отделните съставки.

Причината за това разминаване е, че тези думи не са възникнали в нашия език, а са заети направо от руски. Там те са възникнали отдавна и днес се възприемат като книжни и остарели. Заради това и употребата им е относително ограничена. Очевидно тези факти не са известни на хората, които използват лицеприятен и нелицеприятен в български. Заради това те правят опит да ги въведат сега в нашия език, след като дори и в периода на Възраждането, когато от всякакви стилове в руски у нас са проникнали толкова думи, те не са навлезли. Това показват поне речниците на българския език от Найден Геров насам. Показва го и езикът на големите ни писатели в миналото и днес.

Като оставим настрана специфичната стилистична употреба на думите лицеприятен и нелицеприятен в руски днес, вероятно трябва да посочим, че те са добър пример за необходимостта при заемането на чуждите думи, особено от сродни езици, да се обръща внимание и на тяхната структура. И ако тя подвежда българина, да си помислим добре дали такива думи да се използват. Защото в противен случай те непременно ще останат неразбрани. Читателят ще се досети, че авторът на подобен текст е потърсил средство да изрази по оригинален начин онова, което има да му каже, но няма да може да разбере точно казаното.

Защо в такива случаи се избягват думи като пристрастен и безпристрастен, които наред с разбираемостта си носят в себе си и достатъчно страст в разкриване на емоционалното отношение на говорещия или пишещия, за мене остава неясно. Ясно ми е само, че страстта за изграждане и използване на оригинални изрази за някои хора се превръща в самоцел, но от това голяма полза при общуването ни няма.