Разменените предлози

            Повод за бележките ми днес е заглавието от многотиражен вестник 100 милиона лева намират в близки до Топлото, в което има грешка, често срещана напоследък в речта ни. Както веднага става ясно,  думата ми е за употребата на предлога В. Нашият език разполага с много предлози, които ни помагат да изразим съвършено различни отношения. В момента обаче само няколко от тях са се нагърбили да поемат най-различни функции. А това не е много разумно, защото значително ограничава изразните възможности на езика ни и трябва да бъде спряно, доколкото ни позволяват възможностите на хора, активно използващи българския език.

И така напоследък особено в разговорната ни реч, но вече и в писменото слово старият предлог  у постепенно започва да изчезва и на неговото място съвсем последователно се налага предлогът в. Тоест можем да кажем, че двата предлога са влезли в конкуренция, вследствие на което единият, който изобщо е по-активен в съвременния ни език, успява лесно да се наложи.

Отбелязвам тази конкуренция между у и в, като имам предвид не само споменатото заглавие. Днес като че ли почти никой българин, нито млад, нито стар не казва Следобед тя ще бъде у нас, У себе си имам няколко екземпляра от тази книга, Ще прекараме една седмица у майка ми, Винаги можеш да ме потърсиш у съседите и какво ли още не. Във всички посочени изрази сега нахално се налага предлогът в. Затова и се казва в нас, в себе си, в майка ми, в съседите.

В действителност предлогът в може да се употреби с посочените местоимения и съществителни имена. Особеното в тези случаи обаче е, че тогава той бележи съвършено друго отношение. В мене означава, че нещото, за което става дума, действително се намира в самия мен - аз съм го погълнал, например, или пък, преносно, приел съм го в мислите си. Нали затова се казва и пише например правилно В нас гори една мечта, колкото и патетична да е такава формулировка. По същия начин могат да се обяснят и другите споменати случаи.

С употребата на предлога у в тях обаче се преследва друга цел - да се покаже, че даденият предмет се намира в близост до мене, той е мой, принадлежи ми, но не е в самия мене. Вероятно тъй като не се прави това разграничение и само като се има предвид, че в е много често срещан предлог, настъпва чисто механичното смесване. А то води до промяна на смисъла. Последиците обаче са по-значителни, защото предлогът у се употребява в езика ни преди всичко заради това свое значение и сега като че ли той става съвсем излишен.

Вероятно затова, като че ли за някаква компенсация успоредното съществуване на предлозите в и у, разбира се много по-рядко, води все пак до там, че в може да се измести от у. И днес в устната ни реч може да се срещне Ще те чакам у петък, У гората има вълци, Защо не дойдеш у къщи? Мислил съм си, че именно при последния израз правилното у дома е повлияло да се промени и вкъщи, като се превърне в у къщи. Но не само това е обяснението.

Истинските причини трябва да се търсят във влиянието от някои български диалекти, както и от жаргона, където наистина в такива случаи се предпочита предлогът у. Ако те допускат подобни случаи обаче, книжовната реч окачествява всички посочени изрази все като неправилни. И това трябва непременно да се помни, защото инак разглежданите форми се възприемат просто като маниерни, а от това голяма полза няма.