SNEZHANA YOVEVA-DIMITROVA

SOCIOLINGUISTIC ANALYSIS OF AN INVESTIGATION CONDUCTED AMONGST THE BULGARIANS IN SLOVAKIA IN 2004

(Summary)

Lexical discourses are one of the basic communicative models of ethno cultural manners of the Bulgarians in Slovakia. Socio-linguistic analysis of a special inquiry carried out amidst the Bulgarian ethnic community in Bratislava and Nitra is made in the report. The inquiry consists of 28 questions which are two types – with supposed answer (multiple choice) and without any choice, i.e. there is free will of the informer to choose by himself the language of the answer. 83 inquiries are accomplished. Resistant phrases, greetings and phraseologisms are accentuated in the speech of the Bulgarians. An analysis of the function of the Bulgarian fairy-tale and legendary heroes is made in the concept of the Bulgarians. The conducted inquiry supplements with lots of various data the archive for the Bulgarians in Slovakia.

            Социолингвистичното битие на една типична диаспорна езикова общност, обособена от членовете на българската етнична общност в Република Словакия, бе обект на изследване в рамките на съвместния междуакадемичен проект на Словашката академия на науките и Българската академия на науките на тема “Българи в Словакия. Етнокултурни характеристики и взаимодействия”. Социолингвистичният анализ на проведената анкета сред българите в Словакия е обобщение на изследванията, които се провеждаха в рамките на този проект. За т. нар. етнолингвистичната виталност на нашите сънародници в Словакия голяма роля играят съществуващите и функциониращи образователни и културно-информационни центрове - Българското училище “Христо Ботев”, основано през 1948 г., Културно-информационният център, Културният съюз на българите и техните приятели в Словакия, както и много неформални сдружения и клубове на българите в Нитра, Кошице, Банска Бистрица, Мартин, Търнава и др. От особено значение за статута на българския език и общността е признаването на българите като официално малцинство в Словакия. (Информационен материал 2000: 21). Това съответно им дава определени права в социокултурния живот, средства и възможности за разгръщане на етнокултурните специфики, на езика и националните традиции, на българския етнопрофил в богатото на малцинствени групи словашко общество.

За събирането на социолингвистични данни за дадена езикова общност социолингвистиката използва различни методи. В исторически план са добре известни проучванията на езиковите ситуации в различни населени места като У. Лабов на Ню Йорк, П. Тръдгил на Норич, Шонфелд на Берлин, Л. Милрой на Белфаст. В българското социолингвистично пространство подобни изследвания правят М. Виденов и Б. Байчев на В. Търново, А. Ангелов и Кр. Алексова на София, Ст. Бъчварова на гр. Елена, Кр. Колева на Шумен и др. Един от методите, който са използвали и повечето от изброените изследователи на речевото поведение и който носи социолингвистични и лингвостатистически данни, е анкетният. Анкетата като един утвърден начин за събиране на социолингвистични данни бе избрана като естествено продължение на по-нататъшните ми изследвания сред българската общност в Словакия, след като бях провела множество интервюта, включени и скрити наблюдения, записи. Освен това анкетата има масов характер и натрупването на повече данни би спомогнало за по-детайлното социолингвистично анализиране на българската езикова общност в Словакия.

Пълния текст четете в кн. 2/2006 г. на сп. “Български език”.