За честите и т.н. и т.нар.

            Преди повече от петдесет години в научнопопулярната литература се появява обяснението, че понякога в разговорната реч на българина изразът и така (тъй) нататък се превръща в паразит, който задръства без нужда изреченията. Ако проследим какво е положението днес, ще установим, че  промяна оттогава няма и изразът, записван обикновено и т. н. (понякога дори четен и изговарян в разговорната реч съкратено),  продължава да се използва често.

Ако проследите речта на хората, които употребяват този израз, вероятно ще ви направи впечатление, че те прибягват до него винаги когато не са склонни да правят по-дълги изказвания. Ще чуете например Казаха ни, че трябва да се явим с подходящ спортен екип и така нататък или Дразни ме, че искат да съм винаги с вратовръзка и така нататък. 

Включването на израза и така нататък в речта става, когато говорещият вместо две или три думи обикновено назовава само една и, щадейки силите си, смята, че щом включи и т. н. вече ще бъде разбран напълно. Така се забравя, че изразът трябва да се появи само, за да проличи, че има някакво изреждане, което може да бъде продължено.

Има още една особеност, за която би трябвало да се припомни, когато се разглежда употребата на израза и така нататък наред с остарялото вече и прочее. Той би трябвало да се появява, само когато в изречението се изреждат съществителни имена. Смята се, че използването му при изреждане на глаголи или на прилагателни имена е неподходящо от гледище на граматиката и тогава следва да се избере и прочее. Затова са правилни единствено изречения като Нужно да се извърши съществен ремонт в жилището, да се смени електрическата инсталация и прочее. Вероятно поради изключителната активност на израза и т. н. това бива пренебрегвано и по този начин той действително се превръща в универсален, независимо, че често може да доведе до граматически (и логически) неиздържани изказвания.

            И още едно съкращение се употребява много често в съвременната българска реч, като постепенно се превръща в универсално. Това е т. нар., макар, че в този си вид то се среща само в писмената реч, а инак  изразът така (тъй) нареченият винаги бива прочетен и изговорен изцяло.Специфичното за него е, че се използва в изреченията преди всичко при посочване на названието на нещо или някого, за да изрази отрицателно отношение или поне ирония към него. Заради това изразът може да се срещне в изречения като Основна причина за неуспеха трябва да се дири в цялостното поведение на т. нар. министър на авариите или Обстановката се усложнява допълнително от т. нар. война на групировките.

Понякога е възможно изразът така нареченият да се използва и пред добре познато название, което в се среща често в речта. В такива случаи чрез него просто се обръща внимание на засилената употпреба на въпросното наименование. Така е например в изречения като Т.нар. криза на държавността все повече привлича вниманието на медиите. (В такива случаи изразът е синонимен на други съчетания като добре познат, добре известен, небезизвестен …) 

В потока на речта изразът така нареченият се оказва твърде примамлив за мнозина и когато веднъж се появи в рамките на едно изказване, може след това неусетно да се превърне в паразит за него. Това налага при говорене да се помисли, преди изразът да бъде включен за пръв път в предлаганото слово, защото неговата “прилепчивост” е добре известна.