„Съжелявам за случея”

Много често ставаме свидетели как в публичната реч на хора се запазват черти от родните им диалекти, но те не забелязват това и дори са убедени, че говорят книжовно. Обикновено подобни отклонения има при избора на някои звукове, които се появяват на неподходящо място под влияние на средата, в която се включват.

            Такова е положението при замяната на гласната а с е, която е типична за някои от югоизточните български диалекти. Обикновено некнижовното преминаване става  след мека съгласна и е особено характерно за случаите, когато гласната се намира след ж, ч и ш, които в нашия език са винаги меки. Заради това студентите филолози помнят от изпитите си по фонетика и диалектология случаите с “жеби” вместо жаби, “чеши” вместо чаши и “шепки” вместо шапки, които се сочат като особено типични примери за описваното явление.

Независимо от подчертано диалектния характер на тази особеност в българския изговор обаче, мнозина и в своите книжовноезикови изяви също допускат преминаването на а в е. Особеното е, че думите, в които настъпва тази специфична промяна, са ограничени на брой, но за сметка на това се използват твърде често. Така се създава впечатлението, че явлението е много по-широко застъпено в речта, отколкото всъщност е. 

Сред много разпространените примери трябва да се посочи на първо място колко често се казва, че някой съжелява, а не съжалява, или че изказва съжелението си, а не съжалението си. Все в този ред от грешки се говори за нещастен случей, а не за нещастен случай, поглежда се към чесовника, а не към часовника, оправя се чершафа, а не чаршафа, излиза се на чердака, а не на чардака. Поради същата причина и впечатлението от нещо се превръща във впечетление, а и многократно критикуваният глагол впечатлявам се превръща във впечетлявам. Към тази група думи се отнася и очарованието, което преминава в очерование, мълчаливият бойкот бива наречен мълчелив, а опожареният обект става опожерен.

Освен след съгласните ж, ч и ш същата замяна с е се наблюдава и когато звукът а се намира след й. Тази особеност също се среща в диалектите, където поляните се превръщат в полени, а звателната форма на името Стоян от Стояне става Стоене. Днес в речта ни много често под влияние на описаната тенденция се стига до неправилния изговор на книжовни думи като обяснение, превърнато в обеснение, пояснение, добило вид поеснение и др.

Интересното при всички посочени случаи обаче е, че обикновено говорещият съвсем не съзнава при тях проявата на диалектната особеност на речта си. Той няма усещането, че в изказването му се е появил звукът е, и дори е убеден, че правилно използва в думите звука а.

Ако трябва да се търси лек за преодоляване на този диалектен навик, най-много ще помогне книжовният правопис. Последователното прилагане на неговите правила безсъмнено съдейства в дадени случаи за усъвършенстване на изговора. При разглежданата особеност той безспорно ще помогне за овладяване на правоговорното правило.