PETYA T. KOSTADINOVA

LITERARY (STANDARD) LANGUAGE AND CODIFICATION

IN THE CONTEXT OF INFORMATION SOCIETY

(Summary)

This article consists of a brief description of the project "Standard Languages and Codification in the Context of the Modern Information Society" and the activity of the Language Consultation Service at the Department of the Modern Bulgarian Language (IBL, BAS).

            Публикуваните тук статии представят част от изследванията, извършени в Службата за езикови справки ("Езикови справки") към Секцията за съвременен български език – Институт за български език, БАН – в рамките на първата година от проекта "Книжовен (стандартен) език и кодификация в контекста на информационното общество" (2005-2007 г., с ръководител ст.н.с. д-р П. Костадинова). Проектът се разработва съвместно със "Служба за езикови съвети" към Института за чешки език, ЧАН (с ръководител проф. д-р Л. Ухлиржова[1] .

          Службата за езикови справки (или само "Езикови справки") възниква в специфични културно-исторически условия (Костадинова 1996 :129, Костадинова 2001, Томов 1995, Томов 2001/2002). Започва да функционира под ръководството на проф. Л. Андрейчин през 1951 г., след национални конференции, организирани от Софийския университет и от Българската академия на науките, и е свързана с последната, т.н. Отечественофронтовска правописна реформа от 1945 г. Чрез нейното създаване се преследват най-общо няколко цели – разпространяване, популяризиране на книжовноезиковите норми сред максимално широки слоеве от обществото, проучване на книжовноезиковата практика, и при необходимост внасяне на корекции в нормативния комплекс[2]. В общественото пространство дейността на Службата за езикови справки като национален център е подкрепяна и допълвана от рубриките "Езикова култура" и "Въпроси и отговори" в сп. "Български език" (орган на Института за български език, което започва да излиза също през 1951 г.), а относително доскоро и със създадената от проф. Л. Андрейчин седмична рубрика по езикови въпроси по Българското радио.

Службата и до днес се поддържа от членове на Секцията за съвременен български език, които дават езикови консултации като отговори на въпроси по специална телефонна линия или като отговори на писмени запитвания, а напоследък спорадично и като отговори на въпроси по интернет. Извършва се и доста широка експертна дейност, свързана с различни институции. На практика задаваните въпроси обхващат извънредно широк кръг от езикови явления. Освен от сферата на правописа (вкл. цялата съвременна графична система) и правоговора, на лексикалния състав на езика, на неговата граматика (морфология и синтаксис), въпросите засягат и проблеми на лингвистичната прагматика, на историята на езика или на историята на книжовния език, понякога са свързани с диалектното многообразие, а понякога дори с кодификаторската дейност[3]. В повечето случаи въпросите се задават от София, но не са малко и справките, правени от хора или институции от цялата страна – относително рядко консултации търсят българи или институции от чужбина. По данни от анкета с клиентите на Службата[4] в момента около 3/4 от въпросите идват от частни фирми. През цялото време на съществуване на Службата между клиентите Ł сериозна част са журналисти, учители или редактори – т.е. хора, които са в позиция както да контролират речевата (все пак главно писмената) практика, така и да произвеждат образци на книжовна реч в определени далеч не малобройни речеви ситуации – които оказват и сериозно влияние върху речевата практика изобщо. Освен това като национален център Службата за езикови справки при ИБЕ представя на практика единственият канал за обратна връзка между кодификаторската дейност и обществото.

Към Службата за езикови справки съществуват и архиви, върху които обаче почти не е работено и върху които в продължение на години почти не са правени изследвания[5]. Всъщност системни изследвания, ориентирани специално към кодификаторската практика, у нас започват да се провеждат преди около десетина години[6] – въпреки наличието на не малко изследвания, засягащи различни теоретични въпроси около книжовноезиковата норма (освен широко известните разработки на проф. Л. Андрейчин, срв. напр. Виденов 1982 или Виденов 2003, Георгиева, Мурдаров 1987/1988, Иванова 1983, Лакова 1986, Лилов 1983, Мурдаров 1985 и др.) Една от задачите, които си поставя екипът, работещ върху българо-чешкия проект "Книжовен (стандартен) език и кодификация в контекста на информационното общество" (2005 – 2007 г.), е свързана именно с изследване на кодификационната дейност – както с практически, така и теоретични цели. И, естествено – с дейността на Службата за езикови справки.

Екипът, работещ върху проекта от Секцията за съвременен български език, се надява, че подобни изследвания (въпреки ограниченията, които поставя пред тях липсата на достатъчен брой подготвени кадри, а и липсата на специално финансиране за самите изследвания) ще помогнат да се опише и обобщи събраният в повече от половинвековното съществуване на "Езиковите справки" опит – и така опитът (позитивен или негативен) може да бъде оползотворен: както по отношение на кодификаторската дейност в рамките на съвременното българско общество, така и при по-широки съпоставителни и/или теоретични изследвания (срв. напр. за кодификаторската практика в чешките "Езикови съвети" тук, Станчева, с. 55-61, срв. описание на основни проблеми в Унгария в Лесничкова 2005 и др.) В този смисъл сътрудничеството с чешките "Езикови съвети" е ползотворно и за двете страни. Тук ще отбележа, че върху необходимостта от емпирични, теоретични и специално от съпоставителни изследвания на различните кодификаторски практики в различни общества доста отдавна е обърнато внимание (срв. напр. Фишман 1974). От друга страна обобщаването на наличния опит в славянските езици днес изглежда особено актуален – срв. напр. проблематиката, обсъждана на поредното заседание на Комисията за славянски книжовни езици към Комитета на славистите в Дрезден, 2002 г. (Възможности и граници 2002, срв. и Радева 2003).

За българската страна би бил особено полезен опитът на чешките колеги във връзка със създаването на бази данни, подпомагащи практическата дейност и теоретичното осмисляне на различни аспекти от кодификационната дейност. В Секцията за съвременен български език проекти за създаване на електронни бази данни се обсъждат периодично през последните 20-ина (че и повече) години[7]. По една или друга причина обаче до сега те не са реализирани. Една от целите на този проект е създаването именно на електронни бази данни, които да обслужват кодификационната практика във всички нейни аспекти (срв. Станчева, Р. Службата за езикови съвети при Института за чешки език и дейността й в съвременните комуникативни условия – тук, с. ) В рамките на втората година от проекта българският екип вече е създал както обща концептуална рамка, която предстои да бъде обсъдена в секцията, така и възможности за даване на езикови справки по интернет. По този начин българският екип се надява да изпълни основната цел, която си е поставил в рамките на тригодишния проект и която е свързана с възможността, съвременното българско общество да може да ползва услуги, които по качеството си отговарят на съвременните комуникативни условия.

ЛИТЕРАТУРА

Виденов 1982: Виденов, М. Социолингвистика. Основни тезиси. Български социолингвистични проблеми. С.

Виденов 2003: Виденов, М. Българската езикова политика (в светлината на теорията на книжовните езици) С.

Възможности и граници 2002: Mdglichkeiten und Grenzen der Standardisierung slavischer Schriftsprachen in der Gegenwart. Dresden.

Георгиева, Мурдаров 1987/1988: Георгиева, Е., В. Мурдаров. Съвременни комуникативни потребности и проблеми на езиковата кодификация в НР България. – Slavia, R. 56, 1987, № 3, 223-233 (1. част); R. 57, 1988, № 3, 282-291 (2. част).

Димитрова 2005: Димитрова, М. Осъзнати проблеми при книжовноезиковите норми. – Български език и литература, г. XLV, № 4, 66-69.

Иванова 1983: Иванова, К. Универсалният характер на системните грешки и мястото им в изучаването на книжовните езици. – БЕ, г. XXXIII, № 3.

Костадинова 1991: Костадинова П. Наблюдения върху публикациите по езикови въпроси в периодичния печат. – БЕ, г. XLI, № 3, 492-496.

Костадинова 1996: Костадинова, П. Бележки за езиковите справки от "Езикови справки". – В: Езикът на тоталитарното и посттоталитарното общество. С. 129-133.

Костадинова 2001: Нов правописен речник в контекста на правописните речници. – В: Българският език през XX век. С. 49-56.

Лакова 1986: Лакова, М. Езикови норми и типове отклонения от тях. – БЕ, г. XXXVI, № 4, 336-342.

Лесничкова 2005: Лесничкова, Л. Аспекти на езиковата култура в Унгария. – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. В. Търново. 147-155.

Лилов 1973: Лилов, М. Към характеристиката на нормативността в съвременния български книжовен език. – В: Славистичен сборник, С. 157-163.

Мурдаров 1985: Мурдаров, В. За нормите на книжовния български език и тяхната кодификация. – БЕ, г. XXXV, № 6, 529-532.

Радева 2001/2002: Радева, В. Българският език и науката за него. – БЕ, г. XLIX, № 1-2, 41-46.

Радева 2003: Mdglichkeiten und Grenzen der Standardisierung slavischer Schriftsprachen in der Gegenwart. Dresden. Рец. на … – Съпост. езикозн., г. XXVIII, № 2, 160-165.

Станчева 1992: Станчева, Р. Критерии за оценка на лексикалната правилност (с оглед на кодификаторската практика). – БЕ, г. XLII, № 2, 91-95.

Станчева 1993: Станчева, Р. Езиковите бележки като оценъчни изказвания (текстове). – БЕ, г. XLIII/XLIV, № 4, 374-377.

Станчева 1994: Станчева, Р. Приносът на българските езиковеди в изграждането на лексиката през ХХ в. (Проблеми на кодификаторската практика). Автореферат на дисертация за присъждане на образователната и научната степен “доктор”. С.

Станчева 1995: Станчева, Р. Кодифицирането на западноевропеизмите в българския книжовен език през XX век. – БЕ, г. XLV, № 1-2, 9-17.

Станчева 1997: Станчева, Р. Кодификаторската практика в България от средата на XX век до наши дни (в областта на лексиката и правописа). – In: Najnovsze dzieje języków słowiańskich. Opole. 30-55.

Станчева 2002: Станчева, Р. Използване на данните от електронния архив на Института за български език за нуждите на кодификаторската практика. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. С. 251-254.

Томов 1995: Томов, М. Любомир Андрейчин и Секцията за съвременен български език в периода на нейното създаване. – БЕ, г.XLV, № 5-6, 437-442.

Томов 2001/2002: Томов, М. Начало на езиковото планиране в Института за български език. – БЕ, г. XLIX, № 1-2, 65-69.

Томов 2003: Томов, М. Ролята на Института за български език за утвърждаването на нормативната система на съвременния български книжовен език. Автореферат на дисертация за присъждане на образователната и научната степен “доктор”. С.

Фишман 1974: Fishman, J. A. Language Planning and Language Planning Research: the State of the Art. – In: Advances in Language Planning. The Hague – Paris.