NIKOLAY PASKALEV

SOCIAL DISTANCE, STATUS AND LINGUISTIC ETIQUETTE

(Summary)

The present paper is an attempt to describe the usage of some types of polite formulas in a specific form of speech communication, which represents the telephone conversation. In this order thirty conversations, carried out in the Service for language questions in IBL of BAS in the summer of 2004, were recorded. Quantitative data on greetings, farewells, forms of address, thanks and questions used are adduced, considering social and pragmatic conditions of the communication. The analysis leads to the conclusion that the examined speech situation can be distinguished with a minimum variation of the polite formulas used which finds explanation in the availability of social distance and situational role asymmetry between the interlocutors.    

Обект на изследване в настоящата статия е една специфична форма на речево общуване, каквато представлява телефонният разговор, и по-конкретно разговорите, проведени и записани от автора в Службата за езикови справки при Института за български език на БАН в рамките на четири дни през лятото на 2004 г. Предмет на анализа са използваните от комуникантите (и по-специално от търсещите информация) етикетни формули, т.е съдържателната страна на зададените въпроси няма да бъде обект на наблюдение.

Целта е разговорите да бъдат анализирани от гледна точка на лингвистичната прагматика и социолингвистиката – да се опишат формулите на речевия етикет, използвани в общуването (техния езиков състав и прагматичните им функции), както и да бъде потърсено обяснение за езиковия избор на комуникантите и факторите, които го обуславят.

Прагматични и социални параметри на общуването

От гледна точка на прагматиката разглежданата ситуация може да се определи като целенасочено търсене на информация – тези, които се обаждат на телефона на Службата за езикови справки, искат да получат отговор на конкретен (езиков) въпрос. В същото време прави впечатление, че почти всички разговори (за изключенията вж. по-долу) освен самия въпрос съдържат поздрави (в началото и в края на комуникацията) и изказване на благодарност, а в два случая задаващите въпрос се представят. Формално погледнато, това представлява отклонение от максимите за количество и релевантност на Грайс, но според съвременните теории за учтивостта е напълно закономерно: „Учтивата реч трябва да бъде разграничавана от максимално ефективната реч… Учтивостта отнема повече време и усилие, но учтивите системи са универсални в езиците и за повечето от нас през повечето време дейността във връзка с изразяването на учтивост съставлява значителна част от разговорите, които водим” (Браун 1990: 24). Стратегиите за изразяване на учтивост, предложени от П. Браун и С. Левинсън (1987), например включват нарушаване от максимите (азбучен пример в това отношение са косвените речеви актове при отправяне на молба), породено от стремежа на говорещия да избегне потенциални конфликти и да съхрани образа на своя събеседник. В анализирания от нас случай нарушаването на постулатите на Грайс е от по-друг характер. То се осъществява не чрез индиректни и двусмислени изказвания, а чрез включването на „допълнителни” речеви актове.

Пълния текст четете в кн. 3/2006 г. на сп. “Български език”.