„Нещо не ми е точно”

В българската реч твърде често някои думи, макар и да са съществували отдавна, изведнъж засилват рязко честотата си и започват да се появяват във всякаква ситуация само защото са станали модерни. Този процес, пренесен от жаргона, се проявява преди всичко в устната ни реч, а там, както е известно, речникът съвсем не е богат. Затова е съвсем естествено поради модата една дума изведнъж да бъде натоварена с различни функции и  да започне да се появява в най-различни случаи. Това развитие дава отражение често и върху устната ни книжовна реч, в която протичат сходни процеси.

Спирам се толкова подробно на всичко това, защото в момента сме свидетели как честотата на това как една дума рязко се увеличи в устната ни реч и започва да смущава преди всичко с еднообразието, което предлага. Става дума за прилагателното точен и за производното от него наречие точно.

Всъщност думата точен отдавна съществува в езика ни, но никога не се е употребявала много често, защото във връзка с различните вложени нюанси има и доста синоними - акуратен, стриктен, прецизен, коректен, верен, безгрешен, правилен, конкретен, определен.

Наречието точно също има синоними в книжовната ни реч - безпогрешно, правилно, вярно, буквално, дословно, които се появяват, за да внесат разнообразие в изказа. (Тук не става дума за другото наречие точно, чиито синоними са тъкмо или именно.) Днес обаче, независимо че всичките синоними продължават да съществуват и да се употребяват в речта, точно много нахално излезе доста напред и започна да се появява на всякакви места, във всякакви случаи.

Най-смущаваща е налагащата се като клише характеристика за всякаква ситуация Всичко е точно!, която се употребява непрекъснато и би трябвало да означава, че всичко е добре, в ред е. (Между другото, в момента изразът претърпява известна промяна и става Всичко е ток!, където ток вероятно е образувано пак от точно, или е странна смесица от същото точно и от окей, изговаряно ок или ока.) Същото важи и за изрази като Много е точно! или Нещо не ми е точно.

В същото време употребата на определение като точен човек съвсем не означава, че той никога не закъснява, а че отговаря на определени изисквания. Заради това се казва, че някой преподавател е точен, че определено изказване е точно и, обратното, ако даден човек не ми е точен значи, че не отговаря на изискванията, на представите  ми.

Това са само няколко възможни случая, когато се появяват думите точен и точно.  Бихме могли да кажем, че  критиката ни за включването им в речта е насочена в две посоки. От една страна, понякога използването им  води до формулирането на не съвсем ясни мисли поради по-особеното значение, което се влага в тях. От друга страна, много пъти употребата им не е неправилна, но дразни поради прекалената им честота. Защото еднотипните формулировки, които се появяват така, винаги са смущавали, тъй като естествено се възприемат  като проява на еднотипно мислене.