Най-най-най…

            Твърде често в нашата устна, и в писмената ни реч може да се чуе обяснение, че се търсят най-оптималните условия за решаването на някакъв проблем. Подобно определение действително смущава с избора на формата, още повече че съвсем не е изолирано в изказванията ни.

Заради това се говори и за анализиране на най-оптималния вариант, и за намиране на най-оптимално решение, и за осигуряване на най-оптимална среда, и за постигане на най-оптимален ефект. Онова, което дразни във всякакви подобни формулировки, е че прилагателното оптимален е употребено в превъзходна степен, а то самото има в съдържанието си подобен елемент, тъй като, и според речниците, значи най-благоприятен, най-добър.

Вероятно масовата грешка идва оттам, че думата е чужда по произход и хората, които я употребяват, не познават точното й значение. Но това не е изолиран случай. Така става и при много други думи. Говори се например за най-висша форма на организация, за най-висш организъм, за най-висш контрол, за най-висш орган, без да се помисля, че прилагателното висш означава „който е достигнал много висока степен на развитие, най-горен, най-краен”. Следователно самото прилагателно съдържа в себе си превъзходната степен и с употребата на частицата най тази степен ненужно се удвоява.

Действително грешката при висш идва оттам, че употребяващите я не искат да се замислят за точното значение на думата, защото небрежно се отнасят към речта си. Но тук възниква и още един въпрос, който не е чисто езиков, въпреки че намира своето отражение именно в речта ни. Появата на превъзходната степен е продиктувана от опитите за неточна, пресилена информация за много факти и събития, по които се говори и пише, а това особено ясно се проявява в речта на рекламата поради нейната специфика.

Когато обаче човек свикне всичко да бъде най, съвсем естествено е, без да се замисли, да включи частицата и там, където тя съвсем не се очаква. Защото инерцията също си казва думата. И никой не са замисля дали с оглед на смисловата или на граматическата правилност желаното най, а понякога и по, наистина ще каже нещо, което още не е казано.

Примерите в тази посока са много. Така е с формата най-незабравим, където прилагателното не допуска сравнение. Но въпреки това се пише за най-незабравимия подвиг на българските опълченци. Така е с формата по-всеобхватен, в която самият строеж на думата, включването на съставката все не дава възможност да се правят сравнения. Но все пак се пише, че Културният афиш за летния сезон става все  по-всеобхватен тази година. Въпреки че не е ясно след като е било вече обхванато всичко, какво все пак е останало невключено.

Така че при степенуването на прилагателните имена има големи различия между теорията и практиката. И то не защото винаги се мисли, че така ще се постигне нещо необикновено от граматическа гледна точка. Просто чувството за необикновеното в речта при мнозина вече отдавна се е притъпило, сега всичко там е възможно. Възможни са граматическите и логическите грешки, които поради голяма честота започнаха да стават нещо най-обикновено.