„Кажи, баба”

            Много често езикът на рекламата става повод определен израз да навлезе като шаблон в речта и да остане за продължително време в нея. Така се случи и с изречението Кажи, баба, тенкю!, което днес се употребява постоянно. При това то привлече вниманието преди всичко от съчетаването на особената глаголна форма  в началото и чуждата дума, появила се в края му.

        Казвам особена, защото използваната форма на глагола не е книжовна. Заради това е по-привлекателна и така чудесно изпълнява задачата, която преследва рекламният текст. От друга страна обаче, съществува и известна опасност в този си вид формата да обърка мнозина, които да решат, че може да я употребяват свободно във всякакви случаи.

            При образуване на заповедните форми на глаголите в нормите на книжовния ни език е посочено съвсем ясно къде трябва да пада ударението. От една страна, при глаголи като кажа, легна, нося, пиша, седна, стана, ходя, чета то задължително се премества върху окончанието. От друга, при глаголи като викам, пътувам, присъствам ударението запазва мястото си като в сегашно време.

        От това следва, че книжовни форми са единствено кажИ, кажЕте, легнИ, легнЕте, носИ, носЕте, пишИ, пишЕте, седнИ, седнЕте, станИ, станЕте, ходИ, ходЕте, четИ, четЕте. Когато споменатите глаголи съдържат и представки, ударението не променя своето място. Заради това съвсем последователно се стига до форми като донесИ, донесЕте, запЕй, запЕйте, запишИ, запишЕте, както и вИкай, вИкайте, пътУвай, пътУвайте, присЪствай, присЪствайте.

        Независимо от нормативните правила, много често в разговорната реч се сблъскваме с различни форми, които съществено се отличават по звучене от представеното. И ако при споменатите глаголи като викам, пътувам, присъствам колебания няма, в другата група можете да чуете и кАжи, и лЕгни, и сЕдни, и пИши, и чЕти,  както и дОнеси, зАпиши, прОчети, рАзправи, дОкажи. Както личи, при всички подобни глаголи ударението отива в неочаквана посока, като съвсем последователно се мести върху първата сричка. Заради това дори и в чужди форми като елА, елАте също се достига до Ела, Елате.

        Основната причина за разнообразието, наблюдавано в разговорната реч, е че в някои от западните български говори действително се предполага ударението да пада върху първата сричка. Особеното обаче е, че при утвърждаване на книжовноезиковата норма, тези диалекти не са оказали влияние при формиране на правилата за мястото на ударението и заради това не са отчетени особеностите им. В много по-късно време вече, преди всичко чрез жаргона, описаните форми са успели да проникнат в разговорната реч. Оттам, доколкото става дума за влияние от говори, които са разположени най-вече край столичния град,  поради погрешната представа за престижност те подвеждат мнозина да приемат точно такъв изговор, без да си дават сметка, че той не е книжовен.

        Лично аз не смятам, че повелителните форми с ударение на първата сричка ще успеят да се наложат в изисканата реч. Закачката с рекламния текст, споменат в началото обаче, може да подведе мнозина. Заради това си заслужава на нея да се обърне специално внимание.