Най-българският празник

Според особеностите на нашия език в него се степенуват качествените прилагателни имена, докато относителните не подлежат на подобни промени. Постепенно обаче това ограничение беше преодоляно и днес ако се употребяват в терминологични съчетания, качествените прилагателни са лишени от възможността да бъдат употребени в сравнителна и превъзходна степен, докато относителните, когато се употребяват преносно и придобиват качествена отсянка, вече може да бъдат степенувани.  Заради това днес се говори например за по-стоманени мускули или  за най-златни ръце.

Същото се случи и с прилагателното български, което вече се степенува и е съвсем естествено да се появява в изречения като 24 май е най-българският празник.  За съжаление обаче точно това съчетание  (а и цялото изречение) в последните години се превърна в досадно клише и бива употребявано постоянно. Така то загуби своето емоционално въздействие, дирено в началото, и може дори да отблъсне със своята баналност. От друга страна, същото прилагателно име, употребено  отново в превъзходна степен, вече се появява и в други изречения, например Определят Възраждането като най-българското време; Образът на Васил Левски е най-българският символ или Европеецът все още не е наясно кои са най-българските светини; Предлагаме на нашите гости най-българската ракия. (Усещате ли влиянието на рекламата?)

Под влияние на разговорната реч все по-често в последно време започнахме да степенуваме не само прилагателните и наречията, както сме учили още в училище. Започнахме да степенуваме и съществителните имена, и глаголите, а и цели изрази, които назовават някакво обстоятелство. В тези случаи степенуване има, когато чрез съответното съществително се изразява някакво качество или пък глаголът назовава признак във времето, който може да бъде застъпен в различна степен. Заради това се употребяват изречения като Тя се оказа най дявол от всички ни; Като най куражлия в случая се проявява младият видинчанин; Най обичам да плувам сутрин на зазоряване; Най не приемам подобни извинения или Най в средата беше сложена погачата с парата. (Примерите са заети от печата.)

Естествено, записването на подобни изречения поставя и някои правописни въпроси. Първият е, че частиците по и най, употребени в тях, не бива да се свързват със съединителна чертица със следващите съществителни, глаголи или цели изрази, макар че доста често, особено в печатните издания, може да попаднем на подобни примери. При това, когато съществителните, глаголите или изразите са употребени в сравнителна степен, се налага частицата пό да бъде изписвана и с ударение върху нея, за да не съвпадне графически с предлога по, едно обстоятелство, което се пренебрегва от мнозина. Заради това е правилно подобни изречения да се пишат само Той излезе пό човек за работа; Участниците в конференцията пό приемат да се свърже затоплянето с парниковия ефект или Той идваше все пό към мене, а аз продължавах да отстъпвам.