Чувство за време 

В българския език от глаголите се образуват сегашни и минали причастия. Това означава, че действията, които назовават те, се извършват или в момента, или вече са били извършени преди времето, назовано от основния глагол в изречението. Особеното е, че ако в изреченията се използват обикновени глаголи, а не причастия, никога не се правят грешки. Затова когато действието се извършва сега, когато е съвременно за действието в изречението, глаголът е в сегашно време. Когато, от друга страна, действието вече е извършено, когато предхожда момента на говорене, глаголът е в минало време. Ако в подобни случаи обаче на мястото на глаголите се използват причастия, съвсем естествено настъпват колебания, пораждащи грешки.

Настина, причастията, за които говорим, макар и да са образувани от глаголите, са се отдалечили малко от тях и отчасти са започнали да приличат на прилагателни имена. Това обаче не ни дава никакво право напълно да пренебрегваме характеристиката им за време, когато ги използваме.

Поради тази причина има разлика при избора на използваните причастия в изречения като Отново бяха разпитаха всички присъствали и Отново бяха разпитани всички присъстващи. Докато в първия случай се имат предвид онези хора, които са присъствали на нещо, случило се преди това, преди момента, за който се говори, при втория се назовават хората, които присъстват по време на самия разпит, в момента, за който се говори.

При използването на миналите причастия като че ли  грешки от този тип се допускат по-рядко, но при сегашните причастия това е често наблюдавана практика. Обикновено грешките се появяват, когато става дума за действие, което е било в миналото, а за неговото назоваване се употребява сегашно причастие. Такова  е положението например в следното изречение: Той е бил активен участник в управляващата доскоро коалиция. Като се има предвид, че коалицията е управлявала преди момента на говоренето, като се добави към това, че и сказуемото в изречението също е употребено в минало време, нямаме никакво основание да включим формата управляващата, а задължително трябва да изберем управлявалата.

В този случай допълнително смущава много и фактът, че погрешно употребеното причастие е включено в изречението наред с наречието доскоро, което съвсем ясно посочва кога се е извършвало действието, но човекът, използвал съответната форма, не се е съобразил с това.

Твърде често тъкмо използването на някое наречие или дори на цял израз, който носи информация за време, подчертава ясно допуснатата грешка. С подобни неточности се сблъскваме непрекъснато. Ето още няколко примера:  В тези нови форми  са се включили много гравитиращи някога край групировките личности. Или: Наложи се да бъде съществено изменена действащата довчера организация. Или: На срещата присъстваха всички представители на политическите сили, участващи в миналогодишните преговори. Тук и някога, и довчера, както и в миналогодишните преговори ясно подсказват в каква форма е необходимо да се използват причастията.

Ако се върнем към първото изречение и леко го трансформираме, като го превърнем в Той е активен участник в управляващата доскоро коалиция, тоест като използваме глагола в много разпространеното репортажно сегашно историческо време, с което се информира за минали събития, трябва да посочим, че и в този случай пак сме длъжни да използваме миналото, а не сегашното причастие. Това се налага защото все пак става дума за действие, което не е съвременно за действието, назовано със съответния глагол. И в този случай пак трябва да се предпочете управлявалата, а не управляващата.

Безспорно това са фини нюанси, които намират отражение в нашата реч, но е необходимо да се съобразяваме с тях, за да бъдем коректни в изказванията си.