Между диалекта и разговорната реч 

            Сигурно ви е направило впечатление, че когато говорят за минали действия, много хора са склонни да изговорят в минало свършено време по особен начин глаголите. В изказванията им се чуват форми като влязъх, влязъхме, доведъх, доведъхме, излязъх, излязъхме, отидъх, отидъхме, облякъх, облякъхме, плетъх, плетъхме, рекъх, рекъхме, слязъх, слязъхме, създадъх, създадъхме, сякъх, сякъхме, четъх, четъхме и още много други. От тези примери става ясно, че те заместнат в тях последователно окончанията -ох и -охме, утвърдени в книжовната реч, с -ъх и -ъхме. Защото действително според правилата на сега действащата книжовна норма тези думи може и трябва да гласят само влязох, влязохме, доведох, доведохме, излязох, излязохме, отидох, отидохме, облякох, облякохме, плетох, плетохме, рекох, рекохме, слязох, слязохме, създадох, създадохме, сякох, сякохме, четох, четохме.

            Причината за по-особения изговор, който се наблюдава, трябва да се търси в силното влияние от родния диалект на мнозина, защото в големи райони, преди всичко в Югоизточна България, окончанието за минало свършено време е точно -ъх, -ъхме. Заради това хората от тези части на езиковата ни територия включват в речта си по-особените, тоест некнижовни форми на глагола дам дадъх, дадъхме, както и на производните от него, образувани с представка, издадъх, издадъхме, подадъх, подадъхме, продадъх, продадъхме, раздадъх, раздадъхме, на глагола бода бодъх, бодъхме и на производните му избодъх, избодъхме, набодъх, набодъхме,  на глагола пека пекъх, пекъхме и на производните му изпекъх, изпекъхме, опекъх, опекъхме, препекъх, препекъхме, на глагола донеса донесъх, донесъхме, както и на сродните му  изнесъх, изнесъхме, отнесъх, отнесъхме, поднесъх, поднесъхме, пренесъх, пренесъхме, на глагола врека влякъх, влякъхме и на сродните му довлякъх, довлякъхме, съблякъх, съблякъхме и др. При това използването на тези форми става дори и в словесни изяви, построени инак според изискванията на книжовния ни език.

            В същото време обаче прави впечатление, че напоследък и много българи от други краища на страната също започнаха да включват в изказванията си тъкмо формите с окончанията -ъх, -ъхме. Следователно причината за общото разколебаване явно трябва да се търси другаде.

Според книжовната норма окончанията, което се използват при формите за минало свършено време на глаголите, са преди всичко -ах, -ахме. Заради това са правилни форми като писах, писахме, седнах, седнахме, хапах, хапахме  и грешки при изговора им не се допускат. Посочените глаголи, които използват окончание -ох, -охме за минало свършено време, образуват една относително малка група  в сравнение с тях. Поради това е съвсем естествено мнозинството да започне да влияе и при изговора на малката група.

Тази тенденция съвсем естествено се проявява масово първо в разговорната реч, но оттам навлиза постепенно и в устната форма на книжовния език. Засега за успокоение може да се каже, че не се наблюдава влиянието й в неговата писмена форма, но е възможно поради незнание по-късно да настъпи промяна и там.