VLADISLAV MILANOV

WORD FORMING MODELS AND DEVELOPMENT OF

ABSTRACT NOUNS IN BULGARIAN

(Summary)

            The paper studies some specifics in suffix forming of abstract nouns during Old Church Slavonic period and in some Renaissance texts. Some lexical semantics groups are pointed out and extralinguistic facts concerning forming and development of abstract nouns are shown.

Key words: abstract nouns, word forming models, artifacts, mental activity, lexical semantic groups

            Статията проследява особености на суфиксалното образуване при абстрактните съществителни имена през старобългарския период и в някои възрожденски текстове. Разгледани са лексикално-семантични групи, които имат отношение към спецификата на текстовете, проследени са екстралингвистичните фактори при оформянето и развитието на абстрактните съществителни имена.

Повишеният интерес към проучването на лексикалната семантика през последните години намира израз в разработването на проблеми, които имат отношение към изучаването на лексиката като структурно организирана система. В съвременната езиковедска наука се повишава интересът към диалектите, тъй като чрез описанието и систематизирането им се обясняват голяма част от съвременните процеси в книжовния език, характерни предимно за разговорната практика. Днес е невъзможно да се говори за диалектно проучване, в чиято характеристика да не е включен подробен анализ и описание на отделните микроструктури и парадигми от думи, като се описват и изявяват техните лексемантични и лексико-семантични връзки. Преди всичко акцентът е поставен върху събирането и публикуването на речникови материали от различните диалекти, като днес вече съществуват два големи архива: Картотеката на Идеографския диалектен речник (в СУ “Св. Климент Охридски”) и Архив на Българския диалектен речник в Секцията по българска диалектология към Института за български език. Специално внимание на диалектната лексика се обръща и при съставянето на Българския диалектен атлас, в чиято програма са включени 101 въпроса за събиране на лексикален материал.

            В славянската лексикология значително място се отделя на семантичната типология и в частност – на описанието на абстрактната лексика. Към нея се отнасят названията на непроцесуални и процесуални свойства, които са отделени от своите носители или извършители и категориално оформени като мислени предмети, и названията на абстрактни понятия, които са висши форми на менталната човешка дейност (Буров 2004: 231). Л. Чернейко в класическото изследване за същността на абстрактните имена “Лингво-философский анализ абстрактного имени” отбелязва, че абстрактните имена са особен род артефакти, предмети на духовната култура, които дават кодирана не в гените, а в символите информация за опита на социума, предмети, с които духът измерва действителността (Чернейко 199: 70).

            Целта на настоящото изследване е да проследи историческото развитие на някои словообразувателни модели, характерни за съвременния български език, наблюдавани в диалектите и реактуализирани в съвременната разговорна практика. Прави се опит да се разгледат моделите от старобългарски текстове, абстрактна лексика в писмените текстове на възрожденските книжовници от първата половина на ХІХ век, както и някои примери на словообразувателно разнообразие при избрани от нас диалектни думи.

Пълния текст четете в кн. 2/2006 г. на сп. “Български език”.