Днешните грешни ударения

Рядко се е случвало препоръките, които ние, езиковедите, даваме, от един момент нататък вече да не важат. Тъкмо на такъв случай искам да се спра, защото не става въпрос за една или няколко думи, а засяга изговора на формите на много глаголи, употребени в минало свършено време. При това въпросната промяна беше извършена наскоро и може би е убягнала от вниманието на повечето българи.

Доскоро в различните справочници за книжовния български език се сочеше за допустимо да се казва и  хОдих и ходИх,  макар втората форма, поради подчертано диалектния й характер, да се схващаше като твърде разговорна, за да звучи в изискана реч, и затова се препоръчваше да се избягва в нея. Единствено двойката Има и имА се възприемаше от мнозина, защото инак, както се изтъкваше, се губела информацията, че в единия случай става дума за минало действие.

Допреди три-четири години в граматическите и правоговорните речници и справочници за българския език се отбелязваше, че е еднакво правилно ударението да се появи и на края – пред глаголното окончание, и по-напред, тоест  в средата или в началото на глаголната форма. Това означаваше, че беше правилно от гледище на нормата да се каже  и вИках, и викАх, и глАдих, и гладИх, и говОрих, и говорИх, и гОних, и гонИх, и гОтвих, и готвИх, и гУбих, и губИх, и Имах, и имАх, и кАзах, и казАх, и мИслих, и мислИх, и пИсах, и писАх, и прАвих, и правИх, и хОдих, и ходИх. И това се отнасяше и за още много други глаголи.

В същото време при по-дълги глаголни форми преместването на ударението върху окончанието се определяше в нормата като неуместно. Затова се сочеше за неправилно да се казва бойадисАх, а само бойадИсах, икономИсах, а не икономисАх, реагИрах, а не реагирАх, редактИрах, а не редактирАх.

Като неуместно от гледище на книжовната норма се посочваше и преместването на ударението на края при изброените в началото глаголи, ако съдържат представка, тоест извикАх, направИх, приготвИх, прогонИх, защото правилният изговор винаги е бил само извИках, напрАвих, пригОтвих, прогОних.

Доколкото миналите причастия използват като основа тъкмо тези глаголни форми, естествено и при някои от тях се допускаха дублети, тоест правилни бяха вИкал и викАл, говОрил и говорИл, кАзал и казАл, прАвил и правИл, като ограниченията, наложени при формите за минало време, важаха и за съответните причастия. Поради същата причина беше неправилно да се каже и бойадисАл, организирАл, приготвИл.

Дотук описвах само какво допускаше книжовната норма доскоро. Днес и при групата глаголи, където можеше да се появят дублетни форми за минало свършено време и при съответните им причастия, остана да се употребява като правилна само формата, където ударението не пада върху окончанието, тоест само вИках, глАдих, говОрих, кАзах, както и вИкал, глАдил, говОрил, кАзал и т.н. Другите форми вече не бива да се допускат в устната книжовна реч, макар да продължават да живеят в диалектите.

          Колкото до единични случаи като Има, при които някои смятат, че съществува опасност мисълта да остане неясна, нужно е да подскажем, че те трябва да помислят да включат в изречението някакво наречие или друга обстоятелствена дума, за да посочат по този начин, че става въпрос за действие, което е било в миналото.